Защо стремя се вечно към невинност,
към чистия и непорочен сняг,
наметнат с мантия от белота всевишна,

Едно джудже нечисто и злобливо
реши наместо котка да ми мине път.
Погледнах го на чорчик боязливо

Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават

Морето пак обръща своя залез
към лодките във плитчината глуха
и вдигат се орляци от комари

Защо ли казвам - вятър...?
За да знам -
на вятъра съм верен и мъглата.

        Тя стоеше пред огледалото с издутите си от поредната пластична операция джуки.  Лицето й бе въплъщение на сладострастието. Тъмните кръгове под очите й, образувани от безброй порочни нощи, в които отдаваше плътта си на всеки срещн...

Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.

По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.

          Клецаин беше странно ниско човече с огромни уши и малки зли очички. Или по-точно не зли, а някак си напрегнати и шарещи много бързо във всички посоки. Те остро се вперваха в насрещния индивид и сякаш иглички пробождаха сърцето ...

Чойджид
е жабата
или

На изгарящата хладно сърцето ми
Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?

Беше утро. Ден първи на нашата свята любов.
И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах.
Твоят профил изящен с дъха на тамян, в порив нов,