Видях те прегърбена лодка -
на суша, след много лета.
Запазила морска походка,

Очаквах те в предградията на живота си.
Последна си. Със сянката на вечността надвисваш
над устните ми молещи забрава.

Проникваш пак през булото на Мая.
Прекрасна, свята - непорочен блян.
Мечтите ми  болезнено те ваят -

Не се опомних в тъмното пространство.
От себе си избягах надалече.
Самотен спомен люшкан от пиянство

А бяхме най-щастливите със тебе някога...
Под Синеморско слънце плувахме с делфините.
Вълните къпеха със пръските телата ни.