На юг плажът на Шкорпиловци ставаше по-каменист. В морето, в непосредствена близост до брега, се съзираха масивни скали. В случай на по-силно вълнение се пораждаха немалки опасности за къпещите се. Но това беше последното нещо, за което ...

Марийка: Иванчо, коя е тази политическа партия у нас, която винаги губи избори, а постига все по-добър резултат?
Иванчо: Тази гатанка е по-проста от загадката, която сфинксът дал на Едип. БСП-то естествено!
Марийка: Адски си умен! Защо не ...

Лично аз не вярвам, че тази жена би подала оставка по свое вътрешно убеждение. Тя е достатъчно безпардонна и властолюбива, за да демонстрира европейски практики. И ако зависеше единствено от нея, съм убеден, че би останала пожизнен предс...

Достигайки морето, Диди изхвърли сака и шапката си назад и нависоко през рамо, а после с елегантен плонж се изстреля в лазурната вода. Алфонсо, който почти я беше застигнал, също захвърли вещите си и плонжира след нея. Двамата се озоваха...

След като обходиха и най-лявата муцунка на Бели нос, пред очите им се разкри величественият Северен плаж - един от най-красивите плажове на черноморието /наричан неправилно Карадере/. Две попресъхнали вече реки - Бяла река и Карадере раз...

      Алфонсо нямаше какво повече да каже на двете жени. Беше споделил предостатъчно информация с тях. Бе им дал главното - алгоритъма за влизане в Нефритения дворец. Ако приемеха думите му за истина, можеха някой ден да се опитат да про...

Зад крехкото небитие на мислите
стоя и чакам моравия залез.
Превръщам се в небивала измислица,

Когато Алфонсо замлъкна, Мая и Диди бяха притихнали и гледаха уплашено. Сякаш разказаното ги беше споходило като страховито видение. Но това продължи съвсем за кратко. После главите им трепнаха, като по знак даден от невидим диригент. Пъ...

До мен заставаш тиха и мечтана,
невинна като стръкчето трева.
Светът е само непотребна пяна,

Докато разказваше, той усещаше, че Мая и Диди го слушат изключително внимателно. Беше съсредоточен в разказа си, защото се отнасяше сериозно към това, което им съобщаваше. Погледът му неволно се бе забол в палеца на десния крак, но за ми...

Мая поклати глава: Всичко това ми звучи като "водовъртежни абстракции" в някакъв разтеглив трактат. Ти самият бил ли си някога в Залата на бъдещето? - попита тя и изпитателно се вгледа в очите на Алфонсо. Той трепна от втренчения поглед ...

        Много ми е трудно да приема реалността на съществуването. Сякаш то не притежава необходимата доза плътност, за да ме накара да повярвам в него. Случващото се около мен, независимо дали е едно шествие, което наблюдавам отстрани, и...