Кобалтовата лудост ме превзема -
 лъч черен в светлини нормални.
 Неизживяното е моята поема.

Ще дойда в четири
пред твоята врата,
нечуто ще прошепна в ухото на вселената -

Изгуби се отделният човек,
удавен от световните проблеми.
За бъдещето няма вече лек,

Така ми липсва морската безбрежност -
идеята за необятна шир, браздена от вълни.
Родил съм се моряк от Земната метежност,