От нощите си искам да избягам,
но вече няма как да се владея...
Чуждея - сам на себе си чуждея,

Разпътна младостта сега ми маха.
Повръща ми се от човешките лица.
В човешките съдби докрай изтляха

В тишината на здрача
олеквам пречистен.
Дълг съм - петаче,

Мъждее синьото и спуска шала си
над тихите полета.
А златните светулки на праха

До мен заставаш тиха и мечтана,
невинна като стръкчето трева.
Светът е само непотребна пяна,

Мечтател съм - мечтател съм потаен,
да имам власт над всички светове.
Със скиптър най-невзрачен и случаен

Край мен се нажежават световете,
примамлива за тях кръвта ми свети.
И аз на глас над себе си се смея

Осъмвам равен с пепелта в очите
под стъпките на многобройни спомени.
И страници от библия са дните,

Зима е вътре в душата - вятърът рони листа.
Лист е животът - в мъртва хватка се мята.
И полудели в подземия