Веднъж на една пейка в гората се срещнали баба Ю и дядо Чур. Двамата били стари виртуални познати, но наживо се видели за пръв път тъкмо тогава. Баба Ю се подпирала на дръжката на метлата си, за да спести някой лев за отънялата си пенсия, оти бастуните били доста скъпички, а и не вършели работа за нейните тайнствени дела. Дядо Чур се държал като барон фон Мюнхаузен - за брадата си и така пазел равновесие, за да не падне. Грохнали от умора, двамата приседнали на благодатната пейка. Пръв дядо Чур попитал: Любопитен съм, защо всички те наричат баба Ю? Защо те наричат баба ми е ясно - /нетактично/ вметнал той. Но защо Ю? Баба Ю се усмихнала загадъчно с импровизираното си чене и отговорила шепнешком: Ами истинското ми име е Юй, което на китайски значи Нефритка. Но понеже на български някои не произнасят добре "ю" и могат в бързината да употребят "у", нашите не искаха да рискуват, защото в училище щяха да ме сочат с пръст и да ми викат Уй(ка). Затова започнаха да ме наричат Ю. Та така и до ден-днешен. А теб защо те наричат Чур? Дядо Чур се усмихнал с кривата си усмивка и със стиснати зъби отговорил: Като малък твърде често се начурквах. Нашите се бяха побъркали. Тогава памперси още нямаше, та похабиха маса пелени. Надяваха се като поотрасна да ми мине. Но не минаваше и продължих да се начурквам и като юноша. На що лекари ме водиха. Ама без резултат. Един от тях предложи да ме кръстят Чурко, ама нашите си ми викаха галено Чур. То аз и до днес си се начурквам. Ама сега е просто от възрастта. Затова приятелите ми ми подаряват за всеки рожден ден пакети с памперси. Дори индиански прякор ми измислиха - Памперса. Но на мен Чур си ми харесва повече. А сега ме извини за малко. Ще се скрия зад онова дърво, че трябва да се изчуркам.

/следва/

ти си по=дърт..ако, трябва да сме безгрешни в Словото си
що съ превземаш, сега.. като момата..оня лексдърти?
мъчи ви неудържима омраза, и злоба, и яд и параноя...
я, сЕди при бабабоссата..на топло...

Ще бъда много невъзпитан домакин, ако посрещна първата дама, удостоила с внимание моята скромна малка приказка, с лоши слова. Безкрайно се радвам, че прочете първата част на приказката. Естествено, като всяко едно начало, това също притежава своите несъвършенства. Вероятно именно това обстоятелство е породило известна доза негодувание във възвишеното ти сърце. Но смея да твърдя, че следващата част ще е много по-изящно поднесена и ще удовлетвори дори и твоя изискан вкус. Светла вечер преди големия утрешен празник ти желая!

П.П. И една молба към теб, Юле. Не искам да замесваш името на Роси, която дълбоко уважавам като човек и като поет, в личните ни взаимоотношения с теб.

казват му..реверсия, Миссана...
вие, ти и Роса, ме обиждате, и ненавиждате заради..Чу?
това е смешно и жалко поведение за възрастни хора..
Цирка върви вече 3-4-5г. свидетели са всички наоколо...
за мен, всички сте..поети, така да го кажем..
Когато харесам, гласувам ,или коментирам при Валери
когато, харесам нешо, гласувам и при теб...дори, и при Росса съм гласувала
това е мое право, въпрос на вкус, настроение, темперамент и мн др. неща
защо е нужно да има такива манипулации / потресена съм
Благодаря ти за любезния отговор!

Мога да отговарям единствено от свое име, но съм вътрешно убеден, че и при Роси нещата стоят аналогично. Та смело мога да заявя, че обичам и уважавам и теб, и Чу, напълно еднакво. Никога не бих допуснал дискриминация в отношението си.

и алкохолецът е причина за начуркването. Чакам с нетърпение продължението.

Толкова е хубаво да видиш, че този, на чието мнение държиш, подкрепя написаното.

следва да предпочитаме повече Чу, отколкото Юлето, както и обратното. Значи ги обичаме по равно. Нали!

С тези метаморфози шега не бива..., младостта никога не вижда собствената си старост - защото пропъжда мислите за старостта, както пропъжда мислите за смъртта, но това не ни прави безсмъртни...

Чудесен коментар направихте. Възхитен съм! Поздрав за Вас /най-горе/: