- Никой, няма да те удря повече!- каза младият мъж облечен в онази специална униформа, с която още отдалече вдъхваше респект, като човек на закона, хвана младата жена за ръката и я поведе към скъпият автомобил, а със затръшването на  вратата на дома ѝ се приключваше с една  история от живота ѝ и се започваше съвършено друга.  Младото момиче се настани на предната седалка и скри лицето си в ръцете си, и заплака  горчиво,тя плачеше не толкова,че напускаше бащиният си дом, колкото за това , че този млад мъж имаше смелостта да се противопостави на  властният ѝ баща. И автомобилът пое в неизвестна посока.   

***

Каква любов, почти като в приказка, една наистина сбъдната мечта , една вълшебна приказка написана от някой много добър автор, който не беше пестил нищо от изразните си средства, за да опише живота на това младо семейство. Нямаше ден в който мъжът да пропусне и да не купи цветя на любимата си, най-вече рози и то тъмно червени, като цвета на кръвта. Нямаше празник в който той да не купи най-красивият и най-скъп подарък за жена си. Сутрин когато той не беше на работа събуждаше любимата си с целувка по нежните ѝ и розови устни и с поднос в ръце носеше сутрешната закуска в леглото им. Съботите и неделите бяха изпълнени с посещения на различни места в страната или в чужбина. Младият мъж сякаш искаше да създава колкото се може повече положителни емоции на съпругата си , които с времето да се превърнат в едни наистина прекрасни спомени. Дали ще я заведе на море или на планина, дали ще бъдат в една или друга държава, беше без значение, по-важното беше ,че са заедно и се обичат истински, и колко много хора биха завидяли на тази сякаш неземна и уникална любов.  

***

Мъжът работеше много, а работата му беше такава, че трябваше да пътува всеки ден от столицата и да изминава не малко километри до работното му място, което беше на брега на една голяма река, която беше и граница на държавата в която живееха младите. Всеки ден без съботите и неделите той ставаше много рано, приготвяше си един голям термос с кафе, взимаше храната, която беше приготвена с много любов от предният ден  и поставена в онези специални кутии от любящата му съпруга. А вечер се прибираше много късно и за сън му оставаха малко часове, но той си обичаше професията и не искаше да я сменя с друга за нищо на света. А тя любимата му- тя го очакваше с нетърпение, той да се прибере и двамата да бъдат заедно в семейното им огнище. Те се сдобиха с две прекрасни деца- момче и момиче- които осмисляха и изпълваха дните им, като растяха пред очите и на двамата родители. 

  ***  

Измина се доста време от както на младият мъж  му бяха сменили смените и той трябваше да работи понякога и нощем, и се прибираше много рано сутринта още преди да изгрее Слънцето. Но  незнайно защо, изведнъж , незнайно как младата жена започна да се събужда през нощта в точно определен час като по часовник , отиваше до прозореца на тяхната спалня, отваряше го ,запалваше цигара , гледаше в тъмнината навън, пушеше бавно и започваше да  плаче без някаква видима причина. И тя не можеше да се успокои и да заспи отново, и посрещаше утрото по този начин в продължение на дни, седмици, месец. А той- мъжът ѝ- , когато се връщаше  от работа виждаше подпухналите ѝ от плач очи и не можеше да си обясни , защо се случваше това с нея. А тя щом  мъжът ѝ отвореше вратата на спланята  се хвърляше в обятията му и го целуваше, и го милваше до безпаметност, като покриваше с целувки очите му, устните му, косата му  цялото му лице. Някакъв необоснован страх беше обхванал младата жена въпреки усилията ѝ , да преоодолее притеснинията си, сякаш тя имаше някакво предчувствие за нещо наистина необяснимо и в същото време неизбежно. Един ден в една сутрин на вратата на голямата къща, където живееше младото семейство се позвани в началото съвсем тихо и плахо, а после по-настойчиво и по-продължително. Съпругата не беше лягала изобщо точно тази нощ и сякаш умората от предният ден беше се настанила и натежала върху очите ѝ. Тя се затича към изходната врата и я отвори. Пред нея стоеше един непознат мъж, облечен с онези специални дрехи, както се обличаше мъжът ѝ.
- Извинете- плахо започна непознатият- вие сама ли сте?-попита той.
- Да,защо? Чакам съпруга си да се прибере всеки момент.-отговори тя.
-Вижте госпожо, може ли да вляза? -попита мъжът.
-Да, но защо?-и тя усети как напрежението от нещо необяснимо и в същото време, и страшно я обхвана цялата. Тя се дръпна от вратата и направи място на непознатият да влезе. Младият мъж направи няколко крачки навътре в жилището и се обърна към жената.
-Трябва да ви съобщя нещо много неприятно- и като каза това мъжът наведе поглед към пода в стаята където се намираха.- За съжаление- продължи той- станала е катастрофа на магистралата и съпругът Ви е пострадал много сериозно и е починал на място.
-Как, кога?-попита силно разтревожена съпругата и очите ѝ се напълниха със сълзи. -През нощта.-кратко отговори униформеният- тази сутрин в малките часове на деня- в три часа.
Като чу това младата жена усети, че ѝ се подкосяват краката, че  се замайва главата ѝ тя седна на близкият стол до нея.,, Значи така- помисли си жената-значи за това всеки ден  в продължение на толкова много дни аз се събуждах точно в този час и ме обхващаше една необяснима и непосилна мъка, сякаш съдбата се опитваше да ме подготви за това нещастие.,, И изведнъж сълзите ѝ спряха, и тя остана неподвижна ,като вцепенена , загледана в шарките на килима, без да ги вижда изобщо с онзи поглед на отчаян в безнадеждието си човек.   

***  
Много дни след този случай, младата вдовица щом видеше в гръб някой мъж, който много ѝ заприличваше на нейният собствен, се затичваше след него и искаше да го докосне, да го обърне с лице към нея и да разбере, че може би това е точно той- нейният съпруг.
- Виж, виж баща ти!- казваше тя и сочеше с ръка към мъжа, който в момента минаваше покрай нея и синът ѝ.
-Мамо, моля ти се недей, остави човека да си върви по пътя, това не е татко.-казваше синът ѝ и я прегръщаше, и я притискаше силно към себе си, а той пораснал с височината и физиката на баща си, беше и си остана единствената опората в живота ѝ.