Една стара любов минава редовно с колата,
отеснял му живота, дошла Госпожа Самота.
А недей да свистиш по асфалта и палиш душата,
знаеш - всичко отмина и е по твоя вина.

Не провисвай на мойта ограда с препрани надежди.
Мина твоя предел и не връщам аз нищо назад,
там със мама, сестрата и всички лъжливи одежди,
дето спретнахте вкупом във един маскарад.

Вече пътят е друг и за двама ни. Нови посоки.
Продължавай напред - и без любов се върви.
Да, преливат към двора ми твойте очи пъстрооки.
И какво от това? Плачеш малко ли или ръми?

Отъркаля късмета си, лесно похарчи напразно.
Аз пък моя отдавна запазих за друг.
Да, научих, разбрах за твойте премеждия разни.
Не говоря, нали? Ясен знак да си тръгваш оттук!

30 юни 2020г., Симеоново
Росица КОПУКОВА

Но със стара любов е аебсурдна нова връзка. Чудесно стихотворение, Роси. Трудно е да любим отново вече износеното от любене някога.