Съветския учен Сергей Кара-Мурза така описва тази теория: „По теорията на Грамши създаването и съответно подриването на обществената хегемония е бавен „молекулярен процес“. Той протича не като сблъсък на класовите сили, а като невидимо, в много малки порции изменение на мислите и настроенията в съзнанието на всеки човек.

Хегемонията на всяка култура се опира на „културното ядро“ на обществото,

което включва в себе си съвкупност от представи и отношение към различни неща – към света и човека, разбиране за доброто и злото, за прекрасното и отвратителното, относно много символи и образи, традиции и предразсъдаци, знания и опит създавани векове. Докато това ядро е стабилно – в обществото съществува „устойчива колективна воля“ насочена към съхраняване на текущите ред и порядки.

Подриването на това „културно ядро“ и разрушаването на тази колективна воля –
е необходимото условие за революция.

Един от ключовите идеолози на марксизма на 20 век, Антонио Грамши ✡  (евреин емигрирал със семейството си от Албания в Италия) посетил СССР в 1922-1924г и се срещал с Владимир Ленин ✡ (Великият вожд на революцията също е евреин. Истинската му фамилия е Бланк, майка му се казва Мария Израилевна Бланк – еврейка. Произходът му е бил държавна тайна в СССР.). Грамши видял в Русия яростното съпротивление, което политиката на болшевиките предизвикала във все още патриархалните народни маси. Този въпрос можел да бъде решен само по един начин и Ленин го решава точно така. Чрез кървав, масов терор, който физически унищожава цели прослойки от руското общество – аристокрация, духовенство, офицерство и разбира се царската династия Романови – царят, царицата и всичките им 5 деца. (Противно на официално популяризираната история за „разстрела“ на царското семейство, има доказателства, че в Ипатиевският Дом е извършено ритуално убийство на царя и семейството му с източване на кръвта им по законите на Вавилонския Талмуд.)

Разочарован от трудностите, с които се сблъсква Съветският проект, Грамши разработва собственна теория на „револиционния преход“ – теорията на културната хегемония. Смисълът й се състои в това, че е нужно от начало да се подготви социалната почва,
да се промени постепенно мирогледа на широките маси, да се направи идеологията на марксизма дословно „народна религия“, а вече след това да се създава „комунистическия рай“.

Създаването на това условие се постига чрез създаване на „молекулярна“ агресия в културното ядро. Това не е рязкото достигане на някаква „нова истина“, която би обърнала съзнанието, би озарила хората.  А това е „огромно количество книги, филми, брошури, статии във вестници и списания, разговори и спорове които се повтарят до безкрай“ – но въздействат на обществото и на културното му ядро в точно и конкретно направление.

Главно действащо лице в установяването и съответно подрива на културната хегемония на един народ Грамши счита интелигенцията. А в съвременната трактовка това могат да бъдат – някои „think tanks” или „групи идейно мислещи“. Често се използват „независими“ журналисти, блогъри и т.н. , които са длъжни да артикулират „правилните съобщения“ („the right messages”). Техни изпълнители вече стават не само пролетариата, но и някои видове „подтиснати групи“: „Има се в предвид не само угнетените икономически, но и жените, етническите малцинства и много престъпници“ – пише Грамши в своят труд „Затворнически Тетрадки“.

Той завършва с думите: „Културният план ще носи предимно негативен характер, ще се сведе към критика на миналото и забравянето на старото и неговото разрушение, а планът на „положителното строителство“ ще бъде нарисуван в много „общи черти“, като този план в произволен момент може (и е нужно) да бъде променян, за да може този план отново да съответства на създаваемата нова обществена структура.“

Теорията на Грамши е възприета от марксистите на запад и намира продължение и развитие в така наречената Франкфуртска школа, идеолози на която са:

1. Унгарският революционер Дьерд Лукач ✡ (истинско име Дьердь Бернат Левингер, евреин)
2. Немския философ Макс Хоркхаймер ✡  (евреин от богато семейство фабриканти от Штутгарт)
3. Психологът Ерих Фром ✡ (ортодоксален  евреин),
4. Сексологът Вилхелм Райх ✡  (евреин от Галиция, Австро-Унгария),
5. Социолозите Теодор Адорно ✡ (евреин от богато семейство търговци на вино от Франкфурт) и
6. Херберт Маркузе ✡  (евреин, комунист, участник в Ноемврийската революция в Германия 1918-1919г).  

През 1933г. след като национал-социалистите вземат властта в Германия, основоположниците на школата са принудени да емигрират в САЩ където и успешно развиват своята дейност.

Франкфуртската школа е интересен феномен, който е трудно да бъде разглеждан по друг начин освен като еврейски феномен, тъй като всичките й основатели са евреи.

Разбирането на основните постулати на талмудическото еврейство е задължително за разбирането на философията на марксизма.

Разбирането на философията на марксизма ни дава ключът да разберем устройството на света в който живеем В МОМЕНТА. Без да разглеждаме темата на юдейския мироглед в подробности (тъй като във века на информацията може да се прочете достатъчно по този въпрос, включително съществуват преводи на талмуда на основни световни езици, което не до много отдавна се е наказвало със смърт) ще се ограничим с опростяване на тази комплексна материя в едно единствено изречение:

Евреите вярват че те са „Б-гоизбрания народ“ и всички останали нации и народи трябва да им робуват.

Марксизмът е технологията, чието прилагане на практика води до нужния резултат – поробването на останалите нации от идеолозите на тази философия

със съкр/ следва  

Мислителите от Франкфуртската школа създават основно научно направление – така наречената „критическа теория“ с помощта на която от позициите на марксизма и психоанализът на Фройд, по планът на Грамши
е подложено на методична критика всичко „старо“, което съществува на Запад и всъщност съставлява ядрото на западната култура.

Ключови обекти на критика стават следващите понятия:

следва../ ще се учудите, може би..
аз, дааа!!

Разбирането на философията на марксизма ни дава ключът да разберем устройството на света в който живеем В МОМЕНТА. Без да разглеждаме темата на юдейския мироглед в подробности (тъй като във века на информацията може да се прочете достатъчно по този въпрос, включително съществуват преводи на талмуда на основни световни езици, което не до много отдавна се е наказвало със смърт) ще се ограничим с опростяване на тази комплексна материя в едно единствено изречение:

Евреите вярват че те са „Б-гоизбрания народ“ и всички останали нации и народи трябва да им робуват.

По-далеч от всички стигнал Херберт Маркузе/еРвей @
който със своите работи „Ерос и цивилизация“ и „Едномерния човек“ ,
едновременно утвърждавал за най-важни „принципа на удоволствието“ и „големият отказ“ от господстващите ценности на западната цивилизация във всичките й разновидности. Всичко това имало комплексно влияние на популяризацията на марксизма сред метежната западна младеж на 1960-те години. Самият Маркузе става за тях култова фигура. По времето на Парижкото Въстание 1968г. Студентите носели плакати с надписи „Маркс, Мао и Маркузе“.

следете ме, повече..в Уикенда )

а, ти..чете ли ги, В.Валериев,като баш интелектуален марксист..? или говедаров, или €кономо..?

етоо, откъде 'идват' БЕЗобразията,а не от 'Запада и Америка.'
/ това звучи примитивно, изв.и ти, бабо радосстино )
копираш като л.тъкачка, а не..схващащ..как така?? нали, уж си виШисКа..

От Франкфуртската школа се ражда „културния марксизъм“, който оттогава се преподава в нашите училища и университети, „политическата коректност“, която е един вид разрушаване на семейните връзки и нашата религиозна традиция и цялата ни култура.

Това са тези интелектуални марксисти, които по-късно, по време на демонстрациите срещу войната във Виетнам, изковаха фразата „прави любов, а не война“, това са тези интелектуалци, които насърчаваха диалектиката на „негативната“ критика, това са тези теоретици, които са мечтали за утопия, където техните правила са регламентирани. Това е тяхната концепция, която доведе до сегашната прищявка за пренаписването на историята, както и модата за „деконструкция“.