16. Как се създава добавена стойност.
И така извършвайки покупкопродажба: работникът «свободно», по своя воля, продал своята работна сила, капиталистът на пазара на труда купил тази стока, с цел в процеса на потребление от него да получи добавена стойност.
Актът на покупкопродажба на работна сила създава изкривена представа за взаимоотношенията на двете основни класи в буржоазното общество: капиталисти и работници. На пазара всичко се извършва в съответствие с изискванията на закона за стойността. Создается впечатление полного равенства товаровладельцев: капиталиста — как владельца денег и рабочего — как владельца рабочей силы. Опирайки се на това, буржоазията и нейните учени-защитници се опитват да докажат, че няма и не може да има никакви противоречия между капиталисти и работници.
Но взаимоотношенията на тези «равноправни» стокопритежатели не свършва на пазара, а едва започва там.
Ето как описва Карл Маркс тяхното поведение след като те напуснат пазара: «Бившият собственик на пари тържествува, като впереди капиталист, собственика на работната сила върви след него, като работник; единият многозначително се смее и гори от желание да пристъпи към дела; другия пропада, защото като човек е продал на пазара своята собствена кожа и затова не вижда в бъдеще никаква перспектива, освен една: тази кожа да я обработи».
Защо е толкова нетърпелив капиталиста? Защото, получавайки в свое пълно разпореждане работната сила, той се стреми да извлече добавена стойност по-скоро и по-бързо.
Как става това? За да изясним процеса на създаване от работниците на добавена стойност, ще приведем следния пример.
Капиталист, собственик на обувна фабрика, с цел увеличаване на своя капитал придобива суровини и други материали и разбира се наема работници, без труда на които машините не могат да се движат и суровината не може да се превърне в готов продукт. Отново произведената стока той продава, а със спечелените пари отново купува суровина и материали, заплаща на работната сила.
Да вземем следните условни разчети: 1) всеки работник за 4 часа произвежда 10 чифта ботуши; 2) разходите за суровини, вспомогателни материали, износване на машини, здания и т. н. в разчета на тези 10 чифта са 30 долара.; 3) дневната стойност на работната сила е равна на 8 долара.; 4) за всеки час от своя труд работника създава стойност, равна в парично изражение в 2 долара.
Колко ще струват 10 чифта обувки, създадени от работниците за 4 часа работа?
Първо- тук ще влезе стойността на суровините и другите материали, а така също амортизацията на машините, инструменти и т. н. — 30 долара., второ- новата стойност, създавана от труда на работника в течение на 4 часа, съставяюща 8 долара.; значи, стоийността на 10 чифта обувки се изразява в сума 38 долара.
Сега да сметнем, какво струват на фабриканта тези 10 чифта обувки. За издръжките по производсто отиват 30 долара., дневната стойност на работната сила е 8 долара. И така — 38 долара., т. е. само толкова, колкото фабриканта е вложил за отново произведена продукция.
Ще удовлетвори ли предприемача този резултат? Разбира се не. Он не для того купил рабочую силу и сырье для производства, чтобы только лишь вернуть затраченное. Он стремится получить излишек, прибавку к своим затратам.
Как може капиталиста да извърши увеличение на стойността? Пътят е само един: да застави да функционира купената от него работна сила повече от 4 часа. Защото стойността на суровината и другите средства за производства сама по себе си не се увеличава, тя само се пренася от живия труд на работника на новия продукт (в нашия пример на обувките). Другое дело — рабочая сила. Капиталист купил ее у рабочего за 8 долл., что равно дневной стоимости ее использования. Другими славами, за 8 долл. рабочий может полностью восстановить свои силы, которые требуются ему для дальнейшей работы. Согласно условиям нашего примера, на это потребовалось 4 часа рабочего времени.
Но фабриканта заставя работника да се труди не 4 часа, а значително повече, да предположим 8 часа. Как ще изглежда тогава резултата от производството?
При 8-часов работен ден ще бъдат произведени 20 чифта обувки. Каква ще бъде тяхната стойност?
Тя ще бъде равна на 60 долара., изразходвана за издръжките (средствата за производства), плюс новата стойност, създадена от труда на работника за 8 часа, която е равна на 16 долата. И така — 76 долара.
Да сметнем разходите на предприемача: 60 долара на средства за производства и 8 долара платени на работната сила. Или — 68 долара. Таким образом, затратив 68 долл., фабрикант получил 76 долл.
Разликата от 8 долара е и добавяената стойност, създадена от труда на работника. Работникът за 8 часа труда създал стойност от 16 дол., а для воспроизводства стоимости своей рабочей силы ему достаточно было работать только 4 часа. Это значит, что остальные 4 часа он работал на капиталиста бесплатно, ничего не получая взамен.
В. И. Ленин приводит следующие фактические данные, очень хорошо показывающие, кто создает прибавочную стоимость и кто ее присваивает. В 1908 г. в капиталистической промышленности царской России работало 2 253 787 рабочих. За год рабочие получили 555,7 млн. руб., т. е. в среднем по 246 руб. на каждого. Общая сумма производства составила 4651 млн. руб., а все расходы капиталистов — 4082 млн. рублей. Значит, промышленники положили себе в карман 568.7 млн. руб. Следовательно, каждый рабочий за год создал новую стоимость, равную 498 руб. (246 + 252), но больше половины этой стоимости безвозмездно присвоили капиталисты. Приводя эти расчеты, В. И. Ленин отмечает: «Отсюда следует, что рабочий меньшую половину дня работает на себя, а большую половину дня — на капиталиста. Если, например, примем среднюю величину рабочего дня в 11 часов, то окажется, что рабочий получает плату всего только за 51/2 часов и даже несколько менее, чем за 51/2 часов. Остальные же 51/2 часов рабочий трудится даром, не получая никакой платы, и вся выработка рабочего за эти полдня составляет прибыль капиталистов».
Но так было раньше, более чем сто лет назад. Теперь, благодаря совершенно технике и высокопроизводительным машинам, на которых трудятся рабочие, они работают на капиталистов уже не половину (в среднем) своего рабочего времени, а 99100 его частей, а то и больше!
Вот самый наглядный пример — данные из доклада Международной конфедерации профсоюзов “Скандал: глобальные цепочки поставок 50 крупнейших компаний — взгляд изнутри”.
Те показват, че всички разходи на капиталистическите монополи в производството и продажбата на една тениска със стойност 29 евро не превишава 6,04 евро, в това число работниците получават само 0,18 евро, а всички останали — 22,96 евро е печалба за капиталистите! Това означава, че работниците, заети в производството на тези тениски се трудят за себе си само 1156 части от своето работно време, а 155156 части те безплатно работят за транснационалните корпорации!!! Вот откуда у их собственников, олигархов такие прибыли — рабочие просто дарят им свой труд! О таких подарках рабовладельцы и короли-феодалы прошлых веков даже не мечтали.
Но това говори и за друго — че при съвремената техника на производство работниците за да живеят днес, напълно е достатъчно да произвеждат 1,5 тениски на месец на всеки — стойността на такова количество произведени от тях продукция напълно изплаща този минимум от жизнени средства, които те днес изразходват за поддържане на своята работна сила. 3 футболки в месяц, если вся стоимость их будет идти в карман рабочих, улучшит благосостояние рабочих в 2 раза, 6 футболок — в 4 раза. А если вся производимая рабочими сегодня для ТНК продукция будет принадлежать не хозяевам монополий, а самим рабочим, то они действительно все станут материально обеспеченными, если не сказать богатыми — ведь их благосостояние улучшиться в сотни, если не тысячи раз! Причем улучшится благосостояние всех рабочих! Не на един или двама, а на всички!
Но за да разберем, как това може да се направи, ще се върнем към политикономията на капитализма, защото за да победим класовия противник, ние трябва добре да го познаваме — да знаем, къде са му слабите страни.
Така ние изяснихме че работния ден се дели на две части. Едната част от работния ден, която е необходима за да се създаде стойност, равна по величина на стойността на работната сила, нарича се необходимо работно време а труда, изразходван за това време — необходим труд. Другата част от работния ден, когато работника създава добавена стойност, безвъзмездно присвоявана от капиталиста се нарича добавено работно време, а изразходвания в течение на него труд —добавен труд.
Затова добавената стойност — това е стойността, създадена в добавеното време незаплатен труд на наемния работник. Маркс в своя «Капитал» обозначил това с латинската буква «т» от думата «мehrvert» — свръхстойност.
Същността на капиталистическата експлоатация се заключава в това че добавената стойност, създавана с труда на наемните работници се присвоява от капиталистите. Добавената стойност служи за източник на доходите на цялата буржоазна класа в обществото: промшленици, търговци, банкери, земеделци и т. н.
Получената добавена стойност е движещия мотив, целта на капиталистическото производство. Капиталистът за това и купува работната сила, за да получи добавена стойност. «…У капитала, — писал Маркс, — одно-единственное жизненное стремление — стремление возрастать, создавать прибавочную стоимость, впитывать своей постоянной частью, средствами производства, возможно большую массу прибавочного труда. Капитал — это мертвый труд, который, как вампир, оживает лишь тогда, когда всасывает живой труд и живет тем полнее, чем больше живого труда он поглощает».
Законът за добавената стойност изразява основното производствено отношение в буржоазното общество — отношението на експлоатация на наемните работници от класата на капиталистите.
Производството и присвояването на добавена стойност са основния икономически закон на капитализма. «Производството на добавена стойност или печалбата — казва Маркс — такъв е абсолютния закон на този способ на производство».
Законът за добавената стойност— това е закон за възникването, съществуването, развитието и гибелта на капиталистическия способ на производство. Капитализмът възниква само тогава, когато се създават условия и възможност за свободен наем на работна сила, условия и възможност за безвъзмезно присвояване на добавения труд на наемните работници, когава парите и средствата за производство се превръщат в средства за извличане на добавена стойност. (Последнее очень важно для понимания процессов уничтожения советского социализма и реставрации вместо него капиталистического способа производства.)
Законът за добавената стойност, като основен закон на капитализма, води до ръст на производителните сили на обществото, което намира израз в строителството на все нови и нови предприятия, в усъвършенстване на техниката на производство и технологиите по производство на стоки, в ръста на производителносттта на труда. Но наред с това закона за добавената стойност създава и условия за неизбежната гибел на капитализма. Задълбочава се основното противоречие на капитализма — противоречието между обществения характер на производство и частнокапиталистическата форма на присвояване. Ръстът на производителните сили води со гигантска социализация на производството. А богатството на обществото все повече и повече се натрупва в шепа крупни капиталисти. Развитието на капиталистическото производство, както е известно и е усилване на експлоатацията на наемните работници, защото труда на последните е единствения източник на добавена стойност. (За това е нелошо да си спомним, слушайки как буржоазната власт през цялото време призовавайки за развитие. Именно така тя и го разбира — като усилване експлоатацията на работническата класа.) Затова усилването на противоречията между труда и капитала води до рязко задълбочаване на класовата борба, към ръст на организованост и сплотеност на работническата класа. Това подготвя условията за революционно преобразование на капитализма, прави победата на социалистическата революция неизбежна. «Учението за добавената стойност— казва В. И. Ленин— е крайъгълния камък на икономическата теория на Маркс».