Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2018 10:03 - "Земя на сенки" - Бойко Борисов герой в роман на световна писателка
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 4250 Коментари: 5 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

image


„Земя на сенки” – Бойко Борисов герой в роман на световна писателка

 

             Доживяхме! Премиерът ни /Бойко Методиев Борисов/ да стане основен герой в романовия текст на световноизвестната писателка от български произход Елизабет Костова! Само този литературен факт е достатъчен да доведе привържениците му от Герб до нечовешки екстаз. Разбира се, такъв успех е немислим за графомана Спас Гърневски – основен химнописец на управляващата партия. Но и той присъства като третостепенен персонаж. Въобще – новият роман на чаровната българска снаха е едно катастрофично пътуване сега, Днес в България –  „чудно красива страна, но поразена за десетилетия напред от комунизма, потънала в забрава, сенки и образи от миналото, призраци и дяволски изчадия…”.  Авторката пътува с героите си, среща се със злодеи и прекрасни хора и за успокоение на душата на читателя призовава на помощ Вивалди с неговата нежна, разтапяща музика.

            Елизабет Костова придоби световна слава с първата си книга „Историкът”, чиито сюжет бе също от това тайнствено място – Балканите. За кратко оглави световните класации и трайно се намеси в литературната мода. Нейните текстове са преди всичко силна, мускулеста проза, която разчита на оригиналния сюжет и приказния наратив, боравейки умело с прехвърляне във времето – минало и настояще. И съм се питал защо все търсим нестаналия нобелов лауреат от България. Мисля, че в лицето на Елизабет Костова го имаме. Дори само примера с Херта Мюлер ни дава надежди най-сетне да се доберем до приза. Но в крайна сметка това няма значение. В лицето на Костова имаме своя модерен, стилен, тежък роман. Той просто трябва да се прочете, защото в нашата литература темата се премълчава, с изключение на друг автор, който твори в чужбина – Илия Троянов. Най-общо тя е за травмите на комунизма в мисленето на българина, за тежкото наследство от него, което все не можем да преодолеем. Такъв роман не може да се появи в България, такъв роман се пише от човек, който е освободен в себе си и не се съобразява с конюктурата. Елизабет Костова е точно това в литературата – освободен автор, който вижда нещо красиво в нашите обитания, но и вижда наследството на комунизма – лагери, убийства, жестокости и в крайна сметка на власт са пак същите хора. Самата авторка съвсем не крие прототипите си и най-вече основния герой и злодей Курилков, който е бивш пожарникар, „човек от народа”,  строи пътища и магистрали, а оживяват спомените и лагера „….”, в който той е основния персонаж, също и един дебилен злодей като главореза Момо. В настоящето тези двама злодеи са с почти детско излъчване, трогателни в наивитета и  „добротата” си. Като фон присъства и шута, придворния графоман, завладяващия простак, възпял комунизма и Курилков /Бойко Борисов/ - прозрачна алюзия на настоящия герой и еманация на наглостта Спас Гърневски. Как ви се струва – дали роден творец би написал това?! В същото време романа изобилства с прекрасни картини и описания на красотите по земята българска, през цялото време имаш чувството, че вече си бил там – на Родопите, в града Бовеч /Ловеч/, окъпан в люляков цвят, но и място на зловещ концлагер, в Бургас, по българското крайбрежие или в чудните улички на Стария град, където битуват персони като Мамин Тотю /Иван Тотев/ и споменатия вече Лимбосан поет /Гърневски/. В същото време от първата до последната страница не можеш да се отървеш от усещането, че това е тежка присъда срещу комунизма, който е превърнал една процъфтяваща страна в жестоко място, че е унищожил прекрасни хора като Стоян Лазаров или Атанас Ангелов - честните и истински  творци, за да отвори място на елементарните типове от рода на Курилков или Лимбосания.

             А всичко започва с една загубена урна и пътуването на Александра и интелектуалеца-шофьор Боби с такси до Велинския манастир, за да открият и върнат урната на роднините. Това пътуване ги води из картините на посткомунистическа България и настоящата корупция, защото основния и` носител Курилков /Бойко Борисов/ е министър на пътищата, добре овладял механизмите на властта, просто е бил убеден комунист. Пътува и едно куче с тях, сякаш да подчертава и напомня, че в тази страна и животните търсят спасение. Действието се прехвърля през 1940 год. когато гениалният цигулар Стоян Лазаров се завръща от Виена. Европа е в пламъци, разпасали са се двете големи идеологии – комунизма и фашизма. През 1944 год. Стоян се жени за Вера, далеч от политиката и се надяват на сносен живот. Действието ни пренася в съвременността: „Символът на България стана „Злото те преследва и знае.”, а църквата в родопското село, където е интерниран Стоян се ремонтира … 40 години. Но пък основният герой Курилков /Бойко Борисов/ живее в къща – палат, която се охранява от полицай, който знае, че пази „човек от народа”. В мрачните години на тоталитарен произвол арестуват Стоян Лазаров, защото притежавал „фашистка литература”, която при това не била на български/английски и немски/, но за сметка на това милиционерите, които я конфискуват не знаят никакъв език и няма как да знаят, че е художествена литература. /да ви напомня нещо за „Винету” !?/.  Чупят му ръцете, за да запомни завинаги: „Подчинявай се, за да оцелееш…”. В същото време убиват колегата му Велизар Гишев и цялото му семейство.

            През разказа за комунизма Елизабет Костова непрекъснато подчертава ужасяващата диспропорция в страната: „ангелски красива природа и сковаващ ужас на комунизма с лагери, милиция и домове за сираци.” Художникът Атанас Ангелов разказва за преживяното в комунистическия концлагер със Стоян Лазаров  и е намерен с прерязано гърло. Действието се прехвърля в 1949 год. за да прочетем разказа  на художника за ужасите в лагера, защото „живеехме в нов свят, в който музикантите работеха в заводски маршови оркестри”. И звучи в главата им Вивалди – мечтата за изкуство. Двамата лагерници оцеляват като единия мислено репетира Бах, Вивалди и Дворжак, а художникът Ангелов в главата си рисува пейзажи. Общият им спомен остава от млад мъж, който оставя шинела си на грохнал старец с думите към събратята по съдба: „Чувате ли? Оставям го на добрия човек и да не му го вземете, защото ще ви преследвам от отвъдното!”.

            Александра и спътникът и` успяват да се срещнат в морски град с жената на Лазаров Вера и техния син Невен и да научат, че той е прибиран още три пъти след ужаса в лагера, че властта непрекъснато внушава на него и половината народ все едно и също: „Вие сте много лоши…; Вие сте много лоши…”. Липсата на справедливост, на възмездие е толкова естествена в България, че боде в очите на героите от всяка страница. Някак си естествено в края на романа читателят приема, че след промените синът на репресирания Стоян Лазаров преживява в морския град като зидар. Зидарят Невен. И по сюрреалистичен начин се оказва, че убиецът от лагера „Зеленец” Момо е всъщност „човекът от народа” и строител на магистрали Курилков, който е обичан от целия народ. И авторкта съвсем автентично разказва истинската история: „Като млад  Курилков стана охрана в Политбюро /Т. Живков/. След това натрупа много пари и започна да гради собствена партия – „Без корупция”. Курилков сега го наричат Мечока…” /стр. 458/

            Когато си разказва историята Стоян Лазаров някак си мимоходом споменава и за опитите за бягство от страната, от лагера, от ужаса. „Един от нас се опита да избяга и успя. Момо – Курилков /Бойко Борисов/  вдигна всички да го издирват. Намериха го след няколко дни и го застреляха като куче. Но той беше Свободен половин седмица!”.

            Все пак, все пак… Стоян Лазаров с последните пари си купува инвалидна количка /какъв символ, нужен на цяла държава/ и пожелава да бъде погребан във Венеция, където е живял неговия Вивалди… Преди това го посещават „органите”, за да го предупредят, че трябва да си мълчи за незнайно появилата се снимка от лагера „Зеленец”, на която ясно личи, че главореза Момо е същия „човек от народа” Курилков. Трябва да мълчи, дума да не отронва за миналото, да се забрави всичко, което е било… Защото страшното в България е, че „когато дълго време си търпял един натрапник, после го каниш на гости!”/стр. 203/.

            В края на романа на мястото на лагера „Зеленец” против всички разпоредби започва да се строи кариера за полезни изкопаеми, за злато и сребро, а зад техния добив стои бившия пожарникар Курилков – Момо – Б. Борисов. Курилков – Момо – Б. Борисов вече е министър-председател! Има рехави протести на разни зелени и заблудени хора, но „просташкото богатство” на управляващите е спокойно, защото то и само то „мисли за нрода”. Всичко е забравено и споменът се губи като в гъста мъгла… Но всичко може да се случи пак, да  не го забравяме… Ето пак част от текста на Елизабет Костова: „ – Ако Курилков иска отново да отвори мините в Зеленец и да ги разработи със затворнически труд, там ще е като в нов лагер. А появи ли се един , ще се появят и други. И той ще направи всичко това законно, като начало на новата си кампания за чисти ръце.

-         И аз мисля така. – съгласи се Невен. – Малко по малко България ще стане като страната от времето на баща ми. А ние ще сме първите в новия лагер, приятелю.” /стр. 468/

            Ами постарах се да ви преразкажа, драги читатели, съвсем схематично романа на Елизабет Костова, защото съм сигурен, че такава книга никога няма да се напише от български писател, защото всички чакат благословия от Момо – Курилков. Поне да направя реклама на този страхотен текст „Земя на сенки”. Прочетете го, ще се замислите много пъти за общото ни живеене в лъжа, посткомунистическа лъжа.

            Миналата година романът бе представен от Елизабет Костова и в Пловдив. Отидох с радост и се вълнувах прекалено, когато и подадох книгата за автограф. Тази страхотна дама ме попита за името и когато и го казах тя спря да пише и ми каза с удивление: „Христо Марков?! Ами аз съм изчела всичките ви текстове, в които описвате тъжната история на вашето семейство, на баба ви и дядо ви, на вашата прекрасна майка. Аз оттогава се моля за тях, за всички в България, които са преживяли този ужас… Колко съм щастлива, че се запознах с вас!”.  Тогава разбрах, че тази жена от САЩ е изчела всичко публикувано за репресиите в страната, за комунизма, за посткомунизма и настоящата ни съдба.

            Нима е чудно, че е написала този страхотен роман за българската ни съдба !?!




Гласувай:
12


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. nedovolen - Слава Богу, щом пишеш/ако е лично/, ...
17.06.2018 10:22
Слава Богу, щом пишеш/ако е лично/, възстановяваш се.
Бг има нужда от хора като теб да дишат във врата на някои екскременти.
:)))
цитирай
2. apostapostoloff - Всеки български писател може да напише
17.06.2018 11:41
такова нещо, но за разлика от наивната Костова, нашите писатели разбират много добре, че от такива драсканици няма никакъв смисъл. Та кой е тоя Бойко Борисов в крайна сметка? Господин Никой. След 10 години едва ли някой ще си спомня за него.

Наскоро прочетох, че починал Валентин Карабашев. Дни наред се мъчех да се сетя кой и какъв беше тоя. Същата съдба чака и Борисов. Стефан Цанев е прав като твърди, че хорица като Борисов няма да бъдат споменати в историята и с една запетайка. В една капиталистическа държава политиците нямат особено значение. Но нашего брата така и не проумя това...

Обаче Альоша Карамазов ще остане завинаги жив...
цитирай
3. ivanbunin - Издава си жената романи, била по...
17.06.2018 14:21
Издава си жената романи, била познавач на България, пък и с Христо Марков се познавала, дори му четяла животоописанията...
Ама пък Марков е станал цял херменевтик. Такова тълкувание и такава емпирична персоналиация е сътворил, че ако му спечели десетина читатели, ще отблъсне пиляда и десетина... Ех, Пловдив е велик град, какви люде живуркат под тепетата...
цитирай
4. nedovolen - Хе хе! Екскрементите изплуваха. ...
17.06.2018 18:18
Хе хе! Екскрементите изплуваха. Първото без комент. Второто, скоро не съм срещал такъв праз. Сътрудник на БАНичките и БАНяджиите.
Хай, наздраве!
:)))
цитирай
5. apostapostoloff - Би трябвало, г- н Марков,
18.06.2018 10:03
да триете “коментарите“ на разни анонимни отрепки от тълпата като този недоволен. Факт е, че и Калин Терзийски и Милен Русков получиха последователно голямата награда за литература на ЕС. Тези награди не са им дадени току- така. И са ги получили защото не се занимават с такива дребни и несъществени неща като съвременните български политици.

Апропо, не са само българските политици. Ако не сте чел фантастичната книга на Съмърсет Моъм “Равносметката“, прочетете я! Там става дума и за това колко простовати и незначинелни хорица управляват съдбините на света. Като Моъм визира свои съвременници като де Гол например.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9542166
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031