Kолкото и да беше голямо любопитството ми как ще бъде оценен през изминалата седмица сто годишният юбилей на драматичните събития от Октомври 1917, не можах да открия дори и намек на някакъв обстоен анализ в руските електронни медии за същността и последиците на тези събития. Независимо, че на всички днес е ясно, че това е несъмнено най тежката руска катастрофа през изминалия двадесети век, днешните апологети на Кремъл с всички сили се стараят да внушат на руснаците и на света, че никакъв разрив в историята на Русия в 1917 не е имало и няма особен смисъл да се връщаме към тези събития. Те се старaят да ни убедят, че днешната руска държава (с половин глас) е правоприемник на СССР и (с пълен глас) на историческото наследство на цялата руска история. Бившите комунисти и чекисти, които са сега начело на руската държава, днес нагло заявяват, с цел да подчертаят своята легитимност, че самите те се явяват, едва ли не, продължители на историческата мисия на родовете Романови и Рюрековичи. Ние строихме комунизма, оправдават се те, при който свободното развитие на всеки се превръщаше в свободно развитие на всички, където тържествуваше социална справедливост и отмираше въздействието на държавата, но на практика с тези лъжливи лозунги прикриват масовия терор, ГУЛАГа, депортацията на десетки народи, изтезанията посредством глада на цели републики от СССР, политическата психиатрия и тоталната цензура, затворените граници и несменяемостта на властта. Довеждайки страната до абсолютен крах, без да получи и най малкото възмездие за това, без дори нищо свястно да обясни на народа си, днешната руска номенклатура продължава да седи в меките началническите кресла, реализирайки правоприемственост със съветската квазидържава и утвърждавайки норми, които довчера се считаха свръх тежко престъпление, като например непримиримата борба за разпределение на частната собственост, която превърна Русия в страна с най висока степен на социална поляризация.
Катастрофата на Октомври донесе супер тежки и невъзстановими загуби както за руския народ, така и за народите от съветското политическо пространство, между които за съжаление сме и ние с вас. Вследствие на трагедията на Октомври, Русия, а и ние, загубихме цяло столетие от своето развитие като време, а като пространство - сферите на своите влияния. Насадената в тези страни повсеместна лъжа, криминализация на населението, корупцията, цензурата и пр. нанесоха сериозен удар по духа на тези народи, доведоха до неизбежната им интелектуална деградация, в резултат на което те изостанаха тотално в своето развитие.
Днес ми се наложи да обяснявам на своя внук какво е това ВОСР, за която той естествено не беше чувал ни една дума и като термин, независимо от многократните ни опити, смеейки се, не можа дори да го изговори. Не знам дали трябва да пълним мозъчетата на нашите деца и внуци, израснали по времето на демокрацията с такива неща. На Русия, а заедно с нея и нашата малка държава сигурно ще им трябват още много години за да се отърсят от последствията на напразно пропиляното време. А ние ще го помним. И сигурно трябва да разберем, че ще сме единственият залог, това да не се случи отново.
Мито Динев

е бил тя да започне тя да се руши сама отвътре, хората да се избиват и по този начин експанзионистичните амбициите на руските императори да станат невъзможни. Поводът пък е ПСВ, когато правят ВОСР за да вкарат Русия във войната против Германия. Не стана точно по плана, защото много от събитията в СССР устройваха световната мафия и тя запази това статукво. Имаше шанс от Русия да бъде изчистен вируса от нея /от Хитлер/, но световнаатаа мафия отново не допусна това и съзнателно внесе разделение в Европа, за да подържа тя равновесието и да командва двета. Последствията от този вирус дойдоха и в България - разрушена бе основата на страната ни, селото, разрушена бе ценностната ни система. Затово у нас каквото и да се замисли, не става. Разрухата /и/ в душите на хората е ужасна. Давам пример със статията на Профессор гиндеВ.