Постинг
27.07.2020 09:59 -
Последни рими
Превърнах бъдещето си в икона.
Но залезът е близък. Страшно близък...
Студено притъмнява небосклона
и няма бог - да ми дари амнистия.
На младостта окъсаните дрехи
треперещо под спомените нося.
Догаря слънцето - сомбреро вехто.
Змии са вече моите въпроси.
Къде съм се запътил сам не зная.
Дори сърцето не усещам вляво.
Небето стине сиво, пепеляво -
оцъклено око над мен в безкрая.
Износеното си лице навеждам
и го оглеждам бегло в локва кална.
Оттам отлитащи ята съглеждам
към следваща - неведома реалност.
Самотен пътник, някой ми диктува,
под тежестта на вечерните сенки,
последни рими - те в кръвта нахлуват.
Танцуват нестинарски в лунна пепел.
Но залезът е близък. Страшно близък...
Студено притъмнява небосклона
и няма бог - да ми дари амнистия.
На младостта окъсаните дрехи
треперещо под спомените нося.
Догаря слънцето - сомбреро вехто.
Змии са вече моите въпроси.
Къде съм се запътил сам не зная.
Дори сърцето не усещам вляво.
Небето стине сиво, пепеляво -
оцъклено око над мен в безкрая.
Износеното си лице навеждам
и го оглеждам бегло в локва кална.
Оттам отлитащи ята съглеждам
към следваща - неведома реалност.
Самотен пътник, някой ми диктува,
под тежестта на вечерните сенки,
последни рими - те в кръвта нахлуват.
Танцуват нестинарски в лунна пепел.
Умело разфасоваш Тъгата, а тя е много съществен, да не кажа най-съществения елемент на Живота. Състоянията, които си описал, лично според мен, не подлежат на годините - всеки може да ги изпита. А аз съм изпитвал много подобно на това, за което пишеш. Не е много приятно, но може би ще се окаже полезно...не знам...дано. Но стихотворението е велико:
" На младостта окъсаните дрехи
треперещо под спомените нося.
Догаря слънцето - сомбреро вехто.
Змии са вече моите въпроси. "
Много силни редове. И аз колко змии съм имал...и още ги имам, за жалост! Въпреки всичко това, желая ти много позитивно и радостно начало на седмицата, Младене! Нека Тъгата, все пак, е по-малко!
цитирай" На младостта окъсаните дрехи
треперещо под спомените нося.
Догаря слънцето - сомбреро вехто.
Змии са вече моите въпроси. "
Много силни редове. И аз колко змии съм имал...и още ги имам, за жалост! Въпреки всичко това, желая ти много позитивно и радостно начало на седмицата, Младене! Нека Тъгата, все пак, е по-малко!
Декори и бутафория има достатъчно. Липсва (както винаги)... смисъл.
цитирайСамо този, който не е на този Път или не усеща неговия полъх, няма да се развълнува от тези строфи! Респект, Поете!
цитирайtikovpisane написа:
Изключително стихотворение, Приятелю!Умело разфасоваш Тъгата, а тя е много съществен, да не кажа най-съществения елемент на Живота. Състоянията, които си описал, лично според мен, не подлежат на годините - всеки може да ги изпита. А аз съм изпитвал много подобно на това, за което пишеш. Не е много приятно, но може би ще се окаже полезно...не знам...дано. Но стихотворението е велико:
" На младостта окъсаните дрехи
треперещо под спомените нося.
Догаря слънцето - сомбреро вехто.
Змии са вече моите въпроси. "
Много силни редове. И аз колко змии съм имал...и още ги имам, за жалост! Въпреки всичко това, желая ти много позитивно и радостно начало на седмицата, Младене! Нека Тъгата, все пак, е по-малко!
" На младостта окъсаните дрехи
треперещо под спомените нося.
Догаря слънцето - сомбреро вехто.
Змии са вече моите въпроси. "
Много силни редове. И аз колко змии съм имал...и още ги имам, за жалост! Въпреки всичко това, желая ти много позитивно и радостно начало на седмицата, Младене! Нека Тъгата, все пак, е по-малко!
Трогнат съм много, че стихотворението ми ти хареса. Ценя те много високо като автор и като приятел, затова приех оценката ти с голяма радост. Да имаш прекрасна седмица, Приятелю!
morskipesni написа:
Словоблудие. Жалко. Декори и бутафория има достатъчно. Липсва (както винаги)... смисъл.
Но при това положение теб не мога да нарека блудник.
dennis написа:
Само този, който не е на този Път или не усеща неговия полъх, няма да се развълнува от тези строфи! Респект, Поете!
Да ти е светло и спокойно на душата!
невероятно. Неведнъж съм казвала, че, пътувайки всред звездите, не подлежиш на земен анализ. Тези ти висоти са помрачили едно злобливо палче, което не е осъзнало как само се е обърнало от високото като гърне без похлупак.
Винаги нагоре!
цитирайВинаги нагоре!
и танцувам с твоите рими. Бъди!
цитирайrosiela написа:
Младене, невероятно. Неведнъж съм казвала, че, пътувайки всред звездите, не подлежиш на земен анализ. Тези ти висоти са помрачили едно злобливо палче, което не е осъзнало как само се е обърнало от високото като гърне без похлупак.
Винаги нагоре!
Винаги нагоре!
rosiela написа:
Втори път чета и танцувам с твоите рими. Бъди!
Дълбоко съм трогнат!
аз калинка да стана! Но не от тези Бойковите!Ха, ха...
цитирай