Постинг
13.07.2020 22:04 -
В полите на зимата
Пристига зимата на тайнствена шейна.
От всяко ъгълче лицето й наднича.
Със северни очи, сред тишина,
от себе си гирлянди снежни свлича.
И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска
на детските игри от глъч и смях -
на животворната кипяща радост.
Той имаше един-единствен грях -
не беше вкусил от любовна сладост.
Остана прав до сетния си край
сред сенките прегърбени от старост.
Попил чрез вейки снежния безкрай,
сънуваше нестихващата младост.
От всяко ъгълче лицето й наднича.
Със северни очи, сред тишина,
от себе си гирлянди снежни свлича.
И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска
на детските игри от глъч и смях -
на животворната кипяща радост.
Той имаше един-единствен грях -
не беше вкусил от любовна сладост.
Остана прав до сетния си край
сред сенките прегърбени от старост.
Попил чрез вейки снежния безкрай,
сънуваше нестихващата младост.
просто прекрасно!
цитирайrosiela написа:
Младене, просто прекрасно!
Макар да сме далеч от зимата все още, читателят си представя спомен за нечия радостна, детска зима в бащината къща, да речем, чрез героя - борът. Предполагам, че е твой хубав спомен за прекарана безгрижна, хубава зима в родния град. Много стоплящо стихотворение, Младене! Поздравление!
цитирайtikovpisane написа:
Много топло, уютно стихотворение, Приятелю! Макар да сме далеч от зимата все още, читателят си представя спомен за нечия радостна, детска зима в бащината къща, да речем, чрез героя - борът. Предполагам, че е твой хубав спомен за прекарана безгрижна, хубава зима в родния град. Много стоплящо стихотворение, Младене! Поздравление!
Да ти е светло в душата и сърцето!
"Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей."
Пак тъжни и мрачни мисли, прекрасна меланхолия..., красив бор в слънчев двор.
"И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска."
цитирайсърцето златни блянове лелей."
Пак тъжни и мрачни мисли, прекрасна меланхолия..., красив бор в слънчев двор.
"И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска."
vedrina написа:
"Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей."
Пак тъжни и мрачни мисли, прекрасна меланхолия..., красив бор в слънчев двор.
"И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска."
сърцето златни блянове лелей."
Пак тъжни и мрачни мисли, прекрасна меланхолия..., красив бор в слънчев двор.
"И пак съзирам онзи тъжен бор
(дочакал трудно нова бяла ласка),
самотник в опустял от радост двор,
невидимо как с клони ръкопляска."
Много приятно ме изненадахте с коментара си! Весела неделя!