Силно съм впечатлен от още неиздадения роман "Томление" на Владислав Тиков. Изключително удачно подбрано заглавие, напълно съответстващо на авторовия замисъл. Главният герой - Младен Красимиров, разказва своя странен житейски пъзел. Той е орисан да пише и по драматизъм образът му е сравним с този на Джек Лондоновия герой Мартин Идън. Темата на романа е изкуплението на греха чрез най-ценното и святото на този свят - любовта. Първоначално Младен е сякаш под своеобразно ариманическо влияние. Той е бездушен към жените и оставя /по собствените си признания/ не една от тях с разбито сърце и житейска съдба. Но натрупването на греха има своя пределна точка, след което започва заплащането. Или, както казва Иисус: Плаща се до последния кодрант. И се плаща по парадоксален начин. Когато главният герой решава да прояви искреност и да сложи край на поредната си връзка, той бива прокълнат и попада под съдбовността на тази клетва. От този момент нататък заживява с предчувствието за предопределеност и с вътрешна готовност да изкупи греха си. Но цената на изкуплението е твърде висока - любовта на живота му - младата писателка Габриела Котева с изключителен финес и талантливо перо. Младен ясно осъзнава, че това е жената на живота му - единствената и безсмъртна негова любима. При Габриела нещата не стоят така - тя го приема просто като един близък духовен приятел. Трябва да минат години и Габи да стане световно известна писателка, получила покана от Холивуд за филмиране на нашумял неин роман, да се разочарова от двама мъже, които погрешно е счела за свои половинки и дори да роди дете на втория от тях, за да се получи прелом в съзнанието й, когато това дете бива спасено по чудо от Младен Красимиров, почти с цената на живота му. Именно дългата кома, в която Младен изпада, става причина Габи да получи прозрението за любовта си към него. Съдбата като перфектен сценарист подрежда събитията около двамата, за да познаят и изпитат любовта си един към друг. По един трагичен начин се стичат обстоятелствата в живота на техните родители. Безпощадно висока е цената, която Младен и Габи плащат за краткото им щастие да познаят истинската любов. Тук времето не играя роля. Единственият висш смисъл е актът на познаване на любовта като върховно тайнство и Тиков много умело внушава на читателя това свое прозрение. Но неговият герой живее с усещането за фаталната предопределеност на нещата в живота му. Той осъзнава, че изплъзването от изкуплението на греха е невъзможно и нещастието крачи с бързи крачки, като рано или късно застига всяко човешко същество. Затова, дори и в тези върховни мигове на щастие, сърцето му е свито и изпитва томлението. Томлението - тази вярна сянка легнала върху дните му. Трагичният финален акорд на тази голяма любов, завършила със смъртта на Габи и окончателното изкристализиране на томлението в най-явната му форма, възкачват Младен на своебразно голготско възвишение, от което той гледа на света като на една театрална сцена, от която отдавна се е отказал. По същество той се превръща в един монах, минал през странната страна на Страданието и извисил духа си до портала на Вечността. Младен отглежда детето на Габи като свой роден син и с това окончателно изпълнява последното си земно задължение, за да скъса пъпната си връв със Земята, достигайки възраст 88 години, предостатъчни за един земен житейски цикъл.
Този роман е написан с много силно и убедително перо. По същество това е един съвременен роман, кореспондиращ с най-великите класически образци, като романите на Лев Толстой, Достоевски и Джек Лондон. В него главният герой извървява стъпалата на една огромна духовна еволюция, която по своите мащаби е носител на религиозност. Защото религиозността е онова вътрешно наше светоусещане, което по един телепатичен начин ни отговаря на вечните въпроси: Кой съм аз? Откъде съм дошъл? Накъде аз отивам?
Бел. на автора. Това е вторият роман на Владислав Тиков. Първият - "От Ада или Одисеята на един съвременен Йов", бе издаден от издателство БУКВИТЕ.
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
Руснаците отново прецакани
Кажи, кво са крииш, кажи къв ти е проблема направо, кажи го, без шикалкавене, не ми са прави на идиот, казвай. Кво щи изгора чергата...
Казвай, кво са перчите с идиотщина, показахте си колко ви е акъла...
17.06.2020 11:03
Наистина съвпадението на малките имена е интересно.
Кажи, кво са крииш, кажи къв ти е проблема направо, кажи го, без шикалкавене, не ми са прави на идиот, казвай. Кво щи изгора чергата...
Казвай, кво са перчите с идиотщина, показахте си колко ви е акъла...
не може да се мине без невролептици. Очевидно се касае за тежко разстройство на психиката...!
Апропо, пял ли си с микрофон с по-дълга дръжка?
и ти сам знаеш как се участва в алманаха им
ей, големи сте смешници
и ти сам знаеш как се участва в алманаха им
ей, големи сте смешници
дори не си проучил въпроса, но се изказваш "компетентно". Романът на Тиков е издаден в раздела "Мечта за книга". Това означава, че са публикувани текстове от романа и читатели, които са го харесали плащат авансово за него. Тиков не е дал нито стотинка от себе си. Има го пълният списък на всички платили за романа. Можеш да отидеш на съответния линк и да видиш имената им. А за твоята "Зимна сеитба" - най-бездарната стихосбирка издавана някога по света и то в тоталитарно време, платиха данъкоплатците. Това си е чист позор!
Та да се върнем на Мечта за книга - били платили - мдаааа, Валери Станков също набира средства човекът във фейсбук. Ама няма да напишеш рецензия за него нали. Щото ти обясни какъв головодник си.
Разликата - Тиковото романче излиза в 100 броя и виси за продан и никой не иска да го купи.
Хайде, не нам, както се изказал Руски паметник. хахахахахахаха
18.06.2020 16:36
18.06.2020 23:22
Та да се върнем на Мечта за книга - били платили - мдаааа, Валери Станков също набира средства човекът във фейсбук. Ама няма да напишеш рецензия за него нали. Щото ти обясни какъв головодник си.
Разликата - Тиковото романче излиза в 100 броя и виси за продан и никой не иска да го купи.
Хайде, не нам, както се изказал Руски паметник. хахахахахахаха
...На Валери Станков има кой да му пише рецензиите. Рецензентка му е Латинка Златна. Познавам я и не бих искал да я конкурирам на това поприще. А и ти Канчовски си слагач от класа. Напиши му я ти. Може и песничка да му изсвириш...!
Приляга ти!
касае се за шайка бездарници в поезията. Бог да им прости бездарието. Аз не мога!