Следва да признаем, че ако въобще можем да говорим за цивилизация, тя в най-голяма степен се дължи на техническите изобретения на няколко светли гения. Те са изиграли ролята на своеобразни Прометеевци в историята, а на един от тях -  Томас Алва Едисон, дължим честта да живеем не само на светло, но и буквално да се къпем в потоци от електрическа светлина. Но да караме по-полека и поред. Може смело да се каже, че изобретените от Ричард Тревитик през 1801г. парен локомотив и релсов път са положили облика на техническата цивилизация. Затова той може да бъде поставен наравно с най-големите гении на човечеството. В дълбока древност един китайски император счел интелигенцията за абсолютно ненужна и подобно на Ленин и Сталин, а впоследствие на Кампучийските лидери Пол Пот и Йенг Сари, ликвидирал цялата интелигенция, като я издавил в клозетите. Запазил, обаче, всички инженери, защото не ги причислявал към нея . Очевидно този император е имал все пак здраво чувство за реалност!

       През 1879г.  Едисон приключва успешно изпитанието на електрическата крушка с нажежаема жичка - откритие с епохално значение, измъкнало завинаги човешкия род от ерата на тъмнината. Трябва да отбележим, че светът е бил в много голяма степен подготвен за подобно откритие, защото на 17 октомври 1831г.  британският учен - самоук Майкъл Фарадей открива явлението електромагнитна самоиндукция - при въртене на проводник в магнитно поле в него протича електричество. На тази база са създадени огромни ротори с много намотки.  И днес, благодарение на това откритие, стотици хиляди градове светят като факли в тъмните и страховити нощи. Впоследствие Никола Тесла /1856 - 1943/ доразвива учението за електромагнитната индукция и стига до революционни идеи за предаване на енергия със скок през пространството. Идеите на Тесла стигат до вакуума, като несметен източник на енергия, но той твърде много е изпреварил своето време и не му било позволено да ги реализира. Днес свръхсекретни центрове на могъщи държави работят над тях във връзка с т.нар. торсионни полета, на които се възлагат големи надежди. След Фарадей, шотландският теоретичен физик Джеймс Кларк Максуел - считан за един от най-големите физици на всички времена /и поставян от някои специалисти над Айнщайн/, доказва единната природа на електричество и магнетизъм, вписвайки тези две сили като две лица на проявление на едно и също физично поле, наречено електромагнитно поле, носител на което са вълни-частици, наречени електромагнитни вълни. Максуел успял да изведе математическите уравнения на това поле и публикувал резултатите си през 1873г. в своя труд озаглавен "Трактат за електричеството и магнетизма". Оттук нататък физиците се размечтали да открият всички възможни полета. Било забелязано полето на т.нар. електрослаби взаимодействия,  частен случай на проявление на което се оказало електромагнитното поле на Максуел. Това ново голямо теоретично откритие направили независимо един от друг пакистанският теоретичен физик Абдул Салам /1926 - 1996/, американският физик Стивън Уайнбърг /роден 1933г./ - автор на нашумялата научнопопулярна книга "Първите три минути след сътворението" /издадена и на български език/и американският физик Шелдън Глашоу /роден 1932г., като Уайнбърг и Глашоу са съученици от природоматематическата гимназия в Бронкс. През 1979г. и на тримата е връчена нобелова награда за това тяхно небивало постижение. По-късно по експериментален път били регистрирани т.нар. w-бозон и z-бозон - материалните презентатори на полето. Апетитът нараства с яденето и физиците понечили да присъединят към полето на електрослабите взаимодействия и т.нар. силни взаимодействия - силите удържащи нуклеоните в атомните ядра, частен случай от които са т.нар. ядрени сили. Поискали да присъединят към всичко това и гравитацията и така да получат т.нар. Единно поле. Тази претенциозна програма те нарекли Великото обединение. В това отношение колосални усилия положил в Принстън Алберт Айнщайн, съвместно с поляка Леополд Инфелд. Но резултат не бил постигнат. Единната теория на полето и до днес си остава утопия. Да не забравяме, че цялата съвременна физика сякаш умишлено не забелязва феномен, който следва да бъде наречен Естетическо силово поле - поле, което се грижи да поддържа хармония, ред и красота в природата. То е зримо за очите ни чрез проявленията на природата и изглежда много малковероятно да не съществува. За него, обаче, не е написан нито ред от водещите физици, а неговите уравнения все още не са намерени!

/следва/