Студено е - безмилостно студено,
сред порите на адската горещина.

И това твое стихотворение носи печал, меланхолия...може би дори носталгия. Това са редове на човек преживял много и видял много от живота, и като цяло е останал с горчив привкус от него, но е запазено светлото. Дори и в мъката, е съхранено слънцето. Поздравявам те. Кратко, обаче много силно!

Много съм трогнат. Здраве и светли творчески дни ти желая, Приятелю!

   Имаш поетичната дарба да описваш такива чувства които все по-често обладават "лекуваните" от социума хора.
   Асоциирайки чувството със заглавието, веднага се сетих за антонима на тази дума. Бях я, забравил, и ми беше полезно да я потърся :-)
   Ноцебо, това е, с което някой постоянно и тенденциозно ни "лекуват", а ние сме доброволни пациенти.
   Не те критикувам приятелю, само си споделям че един такъв гениален стих, ни кара  да осъзнаем  болестното състояние на духа си, но пак ни оставя това чувство на самосъжаление, след като сме го прочели и се превръща в ноцебо. Затова моето предложение е... и ти да изкажеш своето предложение, как да го превърнем плацебо провокиращо позитивните еманации на духа ни.
   Лекс