Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05 12:58 - Плацебо
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 181 Коментари: 5 Гласове:
-4



Студено е - безмилостно студено,
сред порите на адската горещина.
Потръпва слънце в тъмните ми вени,
тресе се в жълта треска светлина...

Унил е погледът до кост пребродил
пространството - матирана стена.
Там татуирани от времето прокоби
заместват непокълналите имена.



Гласувай:
3
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Силна антитеза. Смислено стихотворение. Вторият куплет - нямам думи. Браво.
26.05 16:05
Студено е - безмилостно студено,
сред порите на адската горещина.
цитирай
2. missana - Благодаря, Роси!
26.05 21:32
rosiela написа:
Силна антитеза. Смислено стихотворение. Вторият куплет - нямам думи. Браво. Студено е - безмилостно студено,
сред порите на адската горещина.

цитирай
3. tikovpisane - С няколко реда казваш много, Приятелю!
26.05 22:51
И това твое стихотворение носи печал, меланхолия...може би дори носталгия. Това са редове на човек преживял много и видял много от живота, и като цяло е останал с горчив привкус от него, но е запазено светлото. Дори и в мъката, е съхранено слънцето. Поздравявам те. Кратко, обаче много силно!
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Влади!
27.05 02:15
tikovpisane написа:
С няколко реда казваш много, Приятелю! И това твое стихотворение носи печал, меланхолия...може би дори носталгия. Това са редове на човек преживял много и видял много от живота, и като цяло е останал с горчив привкус от него, но е запазено светлото. Дори и в мъката, е съхранено слънцето. Поздравявам те. Кратко, обаче много силно!


Много съм трогнат. Здраве и светли творчески дни ти желая, Приятелю!
цитирай
5. lexparsy -    Имаш поетичната дарба да описваш ...
30.05 08:56
   Имаш поетичната дарба да описваш такива чувства които все по-често обладават "лекуваните" от социума хора.
   Асоциирайки чувството със заглавието, веднага се сетих за антонима на тази дума. Бях я, забравил, и ми беше полезно да я потърся :-)
   Ноцебо, това е, с което някой постоянно и тенденциозно ни "лекуват", а ние сме доброволни пациенти.
   Не те критикувам приятелю, само си споделям че един такъв гениален стих, ни кара  да осъзнаем  болестното състояние на духа си, но пак ни оставя това чувство на самосъжаление, след като сме го прочели и се превръща в ноцебо. Затова моето предложение е... и ти да изкажеш своето предложение, как да го превърнем плацебо провокиращо позитивните еманации на духа ни.
   Лекс
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1704995
Постинги: 1356
Коментари: 9211
Гласове: 2026
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031