Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05 13:12 - Рапсодия in black
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 164 Коментари: 8 Гласове:
-6

Последна промяна: 06.05 00:35


Оставих се на вятъра в обятията нeпревзети.
Летя сред хилядите пеперуди жълти...
И виждам майките изгубили деца.
Те плачат всичките с пресъхнали очи...                  
                             С пресъхнали от скръб гърла
проклинат Бог. Не вярват в него -                   
                         Отнелият единственото им дете.                                        
                                                  Какво ли ги очаква?
Безсмислена инерция до края...?!                                          
                                          ...И виждам болните от рак -
да молят милост от Небето...
А аз летя към свършека - към онзи черен Мак,
след който няма кръстопът за връщане обратно.
Нарича се - семафорът на бъдещето.     
...И виждам всичките нещастни, които няма да се утешат...
Родените от ембрионите с еднаква форма                                  
                                                   и предпочетени единствено за смърт
в прашеца тих на жълти пеперуди,                                                          
                                                  размахващи отчаяно крила...                                                                                    Но аз летя
и виждам погледи щастливи, предпазени от жребия горчив.
Събират ги, тъй както се събира слънчевото злато                                                  
                                                       от диви слънчогледи сред мъгла,
в  последната илюзия на залеза...
Ще ги очаквам, когато посивеят                                                     
                                             от най-нищожния, но неподкупен прах,
дошъл от ноздрите разтеглящи безкрая.
Ще ги очаквам - там - до сенките жетвари, 
                                                               наточили до бяло лунен сърп...           
защото щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...                                                                              Симфония от дни
с невидим Диригент във фрак...
Но аз летя (оставил се на вятъра)                                                          
                                                    с очи проболи празнота...
                                                       Лицето му съзирам                                                          
и хищната усмивка зла... гримасата на времето мистично
с воал от жълти пеперуди...                                              
                                          Изгубих майка и баща...
приятели изгубих...изгубих и безбройно много чужди същества
кремирани от втренчени звезди...                                                          
                                                 Летя сред тленния им прах...
Над мен космическият вятър вее черна грива                                              
                                       и вкопчен в нея питам се -                                                                                 дали живях...?  


https://www.youtube.com/watch?v=aqhPsah6ECI



Гласувай:
3
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Младене,
05.05 19:09
разтърсващо е. Нямам какво да добавя. Онемях.
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Роси!
05.05 19:18
rosiela написа:
Младене, разтърсващо е. Нямам какво да добавя. Онемях.


Весели празници!
цитирай
3. tikovpisane - Младене...просто без коментар!
05.05 22:47
Но, въпреки това ще го направя!
Много силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!
цитирай
4. missana - Благодаря ти, скъпи Приятелю!
06.05 00:24
tikovpisane написа:
Младене...просто без коментар! Но, въпреки това ще го направя!
Много силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!


Но имай предвид, че стигнах до написването на това стихотворение, след прочитането на твоя изключителен роман "Томление" и след няколкодневно размишление над него. Дано час по-скоро бъде издаден!


цитирай
5. lexparsy -    Много силни редове, каращи тя...
06.05 16:21
   Много силни редове, каращи тялото да настръхне, духът да възроптае против творците на зло, а душата да се помоли на свети Георги, да изцели неправдите ни.
   Поздравления и почитания за тези мисли приятелю!
   Лекс
цитирай
6. missana - Благодаря ти! Много ти благодаря, скъпи Приятелю!
06.05 17:06
lexparsy написа:
   Много силни редове, каращи тялото да настръхне, духът да възроптае против творците на зло, а душата да се помоли на свети Георги, да изцели неправдите ни.
   Поздравления и почитания за тези мисли приятелю!
   Лекс

цитирай
7. tikovpisane - Трогнат съм, Младене!
06.05 19:25
missana написа:
tikovpisane написа:
Младене...просто без коментар! Но, въпреки това ще го направя!
Много силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!


Но имай предвид, че стигнах до написването на това стихотворение, след прочитането на твоя изключителен роман "Томление" и след няколкодневно размишление над него. Дано час по-скоро бъде издаден!




Радвам се, че книгата ти хареса и ти е повлияла така. Честит Гергьовден и Ден на Българската армия! Бъди жив и здрав, както и цялото ти семейство! Дано св. Георги закриля всички ни!
цитирай
8. missana - Благодаря ти, Влади!
07.05 02:53
Честит Гергьовден и на теб! Нека Свети Георги Победоносец да те пази и да сбъдва желанията ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1677535
Постинги: 1336
Коментари: 9081
Гласове: 1983
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930