Постинг
05.05.2020 13:12 -
Рапсодия in black
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1124 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2020 00:35
Прочетен: 1124 Коментари: 8 Гласове:
-6
Последна промяна: 06.05.2020 00:35
Оставих се на вятъра в обятията нeпревзети.
Летя сред хилядите пеперуди жълти...
И виждам майките изгубили деца.
Те плачат всичките с пресъхнали очи...
С пресъхнали от скръб гърла
проклинат Бог. Не вярват в него -
Отнелият единственото им дете.
Какво ли ги очаква?
Безсмислена инерция до края...?!
...И виждам болните от рак -
да молят милост от Небето...
А аз летя към свършека - към онзи черен Мак,
след който няма кръстопът за връщане обратно.
Нарича се - семафорът на бъдещето.
...И виждам всичките нещастни, които няма да се утешат...
Родените от ембрионите с еднаква форма
и предпочетени единствено за смърт
в прашеца тих на жълти пеперуди,
размахващи отчаяно крила... Но аз летя
и виждам погледи щастливи, предпазени от жребия горчив.
Събират ги, тъй както се събира слънчевото злато
от диви слънчогледи сред мъгла,
в последната илюзия на залеза...
Ще ги очаквам, когато посивеят
от най-нищожния, но неподкупен прах,
дошъл от ноздрите разтеглящи безкрая.
Ще ги очаквам - там - до сенките жетвари,
наточили до бяло лунен сърп...
защото щастието се заплаща с повече и от нещастие дори... Симфония от дни
с невидим Диригент във фрак...
Но аз летя (оставил се на вятъра)
с очи проболи празнота...
Лицето му съзирам
и хищната усмивка зла... гримасата на времето мистично
с воал от жълти пеперуди...
Изгубих майка и баща...
приятели изгубих...изгубих и безбройно много чужди същества
кремирани от втренчени звезди...
Летя сред тленния им прах...
Над мен космическият вятър вее черна грива
и вкопчен в нея питам се - дали живях...?
https://www.youtube.com/watch?v=aqhPsah6ECI
Летя сред хилядите пеперуди жълти...
И виждам майките изгубили деца.
Те плачат всичките с пресъхнали очи...
С пресъхнали от скръб гърла
проклинат Бог. Не вярват в него -
Отнелият единственото им дете.
Какво ли ги очаква?
Безсмислена инерция до края...?!
...И виждам болните от рак -
да молят милост от Небето...
А аз летя към свършека - към онзи черен Мак,
след който няма кръстопът за връщане обратно.
Нарича се - семафорът на бъдещето.
...И виждам всичките нещастни, които няма да се утешат...
Родените от ембрионите с еднаква форма
и предпочетени единствено за смърт
в прашеца тих на жълти пеперуди,
размахващи отчаяно крила... Но аз летя
и виждам погледи щастливи, предпазени от жребия горчив.
Събират ги, тъй както се събира слънчевото злато
от диви слънчогледи сред мъгла,
в последната илюзия на залеза...
Ще ги очаквам, когато посивеят
от най-нищожния, но неподкупен прах,
дошъл от ноздрите разтеглящи безкрая.
Ще ги очаквам - там - до сенките жетвари,
наточили до бяло лунен сърп...
защото щастието се заплаща с повече и от нещастие дори... Симфония от дни
с невидим Диригент във фрак...
Но аз летя (оставил се на вятъра)
с очи проболи празнота...
Лицето му съзирам
и хищната усмивка зла... гримасата на времето мистично
с воал от жълти пеперуди...
Изгубих майка и баща...
приятели изгубих...изгубих и безбройно много чужди същества
кремирани от втренчени звезди...
Летя сред тленния им прах...
Над мен космическият вятър вее черна грива
и вкопчен в нея питам се - дали живях...?
https://www.youtube.com/watch?v=aqhPsah6ECI
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
Бунтът на гражданите срещу мутрите, лошо...
Къде са ти метафорите...
Бунтът на гражданите срещу мутрите, лошо...
Къде са ти метафорите...
разтърсващо е. Нямам какво да добавя. Онемях.
цитирайrosiela написа:
Младене, разтърсващо е. Нямам какво да добавя. Онемях.
Весели празници!
Но, въпреки това ще го направя!
Много силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!
цитирайМного силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!
tikovpisane написа:
Младене...просто без коментар! Но, въпреки това ще го направя!
Много силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!
Много силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!
Но имай предвид, че стигнах до написването на това стихотворение, след прочитането на твоя изключителен роман "Томление" и след няколкодневно размишление над него. Дано час по-скоро бъде издаден!
Много силни редове, каращи тялото да настръхне, духът да възроптае против творците на зло, а душата да се помоли на свети Георги, да изцели неправдите ни.
Поздравления и почитания за тези мисли приятелю!
Лекс
цитирайПоздравления и почитания за тези мисли приятелю!
Лекс
lexparsy написа:
Много силни редове, каращи тялото да настръхне, духът да възроптае против творците на зло, а душата да се помоли на свети Георги, да изцели неправдите ни.
Поздравления и почитания за тези мисли приятелю!
Лекс
Поздравления и почитания за тези мисли приятелю!
Лекс
missana написа:
Но имай предвид, че стигнах до написването на това стихотворение, след прочитането на твоя изключителен роман "Томление" и след няколкодневно размишление над него. Дано час по-скоро бъде издаден!
tikovpisane написа:
Младене...просто без коментар! Но, въпреки това ще го направя!
Много силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!
Много силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!
Но имай предвид, че стигнах до написването на това стихотворение, след прочитането на твоя изключителен роман "Томление" и след няколкодневно размишление над него. Дано час по-скоро бъде издаден!
Радвам се, че книгата ти хареса и ти е повлияла така. Честит Гергьовден и Ден на Българската армия! Бъди жив и здрав, както и цялото ти семейство! Дано св. Георги закриля всички ни!
Честит Гергьовден и на теб! Нека Свети Георги Победоносец да те пази и да сбъдва желанията ти!
цитирай