Великден е! И фреските бледнеят.

Тълпите са във френетичен транс.

Но две души мечтаят да се слеят.

Надявам се - това сме ти и аз.

 

Надявам се Витлеемската комета,

изографисвала църковните стени

(от вече няколко хилядолетия)

и нашата любов да съхрани.

 

Христос е в мен и ходя по водата,

която ни разделя в този свят.

Привиждам те безкрай далечината –

безсмъртната любов и образ свят!

 

Великден е! Църковни догми

разделят пак човешките сърца.

... И скита нашата любов бездомна

над облак бял под светли небеса...

Колко простичко написано и колко дълбоко и трогателно! Любовната ти лирика е ненадмината! Някой ден трябва и аз да се завърна към поезията. Ако е рекъл Господ. Желая ти светло посрещане на най-великия християнски празник, мир и благоденствие!

Мир да има в душите ни. Това е по-важно от всичко друго. Да сме в мир със самите нас. Това е почвата, на която ще покълне всичко останало. И аз ти пожелавам същото, както и радостни и творчески дни. Иска ми се още сега да възкликна: Христос Воскресе! Но да изчакаме до полунощ!

много красиво и дълбоко!

Възможно най-хубаво посрещане на Възкресение Христово!