Този въпрос без съмнение е основателен. Той ни подтиква да мислим в посока на това промислено ли е Творението Божие или е само една прищявка подобна на детски импулс. Убеден съм, че хипотезата за големия взрив подлежи на дълбока ревизия, но дори да я отхвърлим в полза на това, което Анщайн изрази чрез думите:
"Бог не си играе на зарове",
то остава квантовата механика, приета от водещите физици с лека ръка на основание, че е особено удобна за описване на настоящото статукво във физиката. А в тази квантова механика царица е нейно величество Вероятността и като следствие нейната любима дъщеря - Случайността. Но ако Бог е сътворил своето Творение на сляпо, то защо е необходимо да му приписваме божествени качества? От друга страна, ако неговото Творение е изначално промислено в детайли, то каква може да е целта на съществуването му? И каква роля играе живата материя в този загадъчен пъзел? Вгледаме ли се в заобикалящата ни вселена, ние веднага забелязваме едно атрибутно нейно свойство. Всяка нейна част се движи. Наличието на ускорение придава на това движение свойството АБСОЛЮТНОСТ!!! Ако стоя на гарата в моя влак и в един миг съседният потегли, как да разбера той ли се движи реално или е моят влак? Всеки от вас е получавал това странно усещане, че не е наясно точно кой от двата влака се движи. За щастие има прост критерий, за да определите дали вашият влак е потеглил от перона. В този случай неминуемо ще усетите силата на инерция, която ще отмести тялото ви от неговото равновесно положение и енигмата ще бъде разконспирирана. Още в училищата ни учиха, че покоят, за разлика от движението, е винаги относителен. Тоест абсолютен покой няма и не може да има. По тази причина няма да намерите покой нито в този свят, нито в кой да е друг от световете. Така стигаме до следния колосален въпрос:
Какво постига Бог чрез това абсолютно въртене?
В макроскопски план се въртят планети, слънца, звездни системи, галактики, метагалактики, а може би и цели вселени. Въртят се и т.нар. пулсари /известни и като неутронни звезди/. Въртят се квазари и какво ли не още. В микроскопски план се въртят молекули, атоми, протони, електрони, бозони и какво ли не още. Физиката ги класифицира въз основа на техните спинове. И в цялото това непрестанно и бясно въртене се ражда нещо, нещо се произвежда. Нещо което е от първостепенна важност за обезпечаване съществуването на Творението. Сякаш всички части на вселената са нейни механични зъбчати колела, зацепени едно в друго, а тя самата е като огромен стенен часовник, реанимиращ се чрез това въртене. Твърде вероятно е, че това въртене произвежда Времето, а значи и Пространството, защото все по-ясна стана в очите на физиците тяхната неотделимост, наричана често Пространство-Време или Време-Пространство. Но ако вселената произвежда чрез това въртене на своите компоненти Време, то излиза, че така тя удължава живота си, или още по-прецизно казано - продължава живота, при това неограничено!!! В частност Бог постига вечността като алеф нула от Времето. Излиза, че Бог също се грижи за своето безсмъртие, осигурявайки го с помощта на въртенето. Къде е тук живата материя и съществува ли тя? И изобщо какво следва да наричаме живот? Навремето ни цитираха мисълта на Енгелс, че животът е форма на съществуване на белтъка. Но после се установи, че животът съществува на нива по-ниски от белтъчните съединения. На ниво ДНК и РНК. Най-общо казано той - животът, е носител на своеобразен и загадъчен код. Самата дума код ни навежда на мисълта, че животът е кодиран от Някого! И ако приемем, че мъртвата материя следва да свързваме с отрицателното, а живата с положителното, то от една знаменита теорема на Болцано в анализа следва, че някъде материята достига кота нула. Аз си приписвам авторството над тази материя, която нарекох Ка-материя. Т.е. материя, която не е нито жива, нито мъртва. Тя пребивава в нещо като нирвана /или летаргичен сън, както при заровените под земята йоги/ и може да избира между това да умре или да възкръсне за живот! Наименованието Ка-материя избрах не случайно, а двояко, защото от една страна свързвам тази материя с древноегипетското Ка, а от друга, ако буквата Ж е носител на живота, то тази буква се получава чрез слепването на гърбовете на две букви К, т.е., както вече бе споменато Ка-материята е наполовина жива и наполовина мъртва. Интересното е че направих това свое откритие чрез поетично вдъхновение и го записах за пръв път, въплъщавайки го в стихотворението си "Ка-материя":
http://missana.blog.bg/poezia/2020/03/06/ka-materiia.1699390
Ка-материя
Междинност симеждинност ще останеш.
Вятърът напомня празнота.
Тъгата - липсата на спирка.
Летиш през черния тунел
на мислите
към гарата на тъмната материя.
Лъчите светлина
са съхнещи листа
в есента на небитието.
Междинността
напомня необятното.
Неназовимото те вика,
но нямаш име да го чуеш.
Незримото ти се явява
чисто голо -
най-красивата жена.
Но нямаш пръстите
да я докоснеш.
Водата на сътворението
(в Битие: 1:2)
мие нозете ти и те кръщава.
Но нямаш кожата да я усетиш.
Не си нито жив и нито мъртъв
си -
междинност - Ка-материя
от теорема на Болцано.
Не можеш да умреш.
Не можеш да възкръснеш. -
Кръст - на кръст
саморазпънал се.
Съд си за живота
без да консумираш.
Нетленност в тяло си
и тяло на нетленноста.
Междинност си
междинност ще останеш.
Съгласен съм с теб. И винаги трябва да имаме предвид, че доброто божие е нещо различно от човешкото добро.
Остани си с ембрионалното развитие. Повече не ти и трябва. Природата и това можеше да не ти отпусне.
11.03.2020 22:29
И за мен бе удоволствие да го прочета. Ако трябва честно да споделя личното си виждане за душата, не мисля че тя е безсмъртна. Тя също има своето време на съществуване. Аристотел е считал душата за материална, но състояща се от по-фини атоми. Ако е прав, то няма как нещо материално, колкото и фино да е то, да е безсмъртно. Може би душата е един от многото модули, носител на които приживе е тялото.
12.03.2020 00:19
Дори душата да е материална, то духът /шен/ вече не е материален. Той е план и код с материална проекция. Виждал съм това с очите си. Духът е особена матрица, чиято "отливка" се съхранява на непристъпно място. Той е нещо като златното покритие на нещата - еталон за мултиплициране на формите. Или ако си послужим с думите на Хераклит: "Огънят се отнася къмто нещата, така както златото къмто стоките."
13.03.2020 20:41
Прочитайки глава 12 на "Държавата" на Платон /Митът за Ер/, останах силно изненадан от питагорейската трактовка за душите /защото Платон безогледно е плагиатствал от питагорейците, в частност от Филолай/. Според нея душите хвърлят жребий предопределящ следващото им прераждане. Нерядко душата на човек се въплътява в животинско или дори в птиче тяло. Ако в това има някаква истина, то въпросът за усъвършенстване на душата попада под основателно съмнение.
Пожелавам ти весел уикенд!
16.03.2020 19:32
Напълно се присъединявам към вярата ти, защото тя е и моя вяра. Има един изначален смисъл и промисъл, кодиран у всеки един от нас и той не може да бъде заличен, без да бъде заличено Творението като битие и като инобитие.
Много обширна тематика засягаш която е предизвикателство за дълги дебати които Точно в този блог не бих водил! Но накратко...
Знаем че движението се поражда когато МА ("морето" от градивна, но не активна материя) се опложда от творческата еманация КА. В такъв случай твоето Гениално понятие КА- оплодена, но скрита, фиктивно пасивна, но градивна..., теософски много ми прилича на понятието Богинята-Майка. Българите и особено "славяните" са я почитали!
Но тук е въпросът!? Защо всички останали религии или порочния оскверняват или завоалирано я Забраняват, както и доста изопаченото християнство?
Олелеййй, спирам брат, че пак няма да се отърва от обиди и нарочени на името ми постинги... ;))
Поздравления Младен и почитания на търсещия ти дух!
Лекс
Добре де, понеже се отклоних от въпроса ти в заглавието, пак по-простичко се опитвам да си обясня, защо Бог се нуждае и от творението, и от нас.
В постинга ми "Решение на проблема" се опитах да намекна, че Бог твори не чрез закони, а чрез Принципи и натрупаните опитности на Творението (да ги наречем тривиално Акаша). По този начин е спорно дали Бог усъвършенства себе си но нас със сигурност. И затова времето тече повтаряемо кръгово, но и праволинейно в градивната пространствена материя. Нещо като спирала.
И... уффф, спирам с дразнещото си въображение... Ясно е че Нещата седят доста по енигматично в скритите херметични принципи... но дали пък нарочно Светът не ни се проявява толкова сложно, защото те са всъщност прости за разбиране... Направо скандално! ;-)))))
Поздрави и хубав не карантинен но характерен ден да имаш! :-)
Лекс
Поздрави и хубав не карантинен но характерен ден да имаш! :-)
Лекс
Синхронни сме в разбиранията си.