Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03 16:58 - Нуждае ли се Бог от Творението си?
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 263 Коментари: 12 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Този въпрос без съмнение е основателен. Той ни подтиква да мислим в посока на това промислено ли е Творението Божие или е само една прищявка подобна на детски импулс. Убеден съм, че хипотезата за големия взрив подлежи на дълбока ревизия, но дори да я отхвърлим в полза на това, което Анщайн изрази чрез думите:

"Бог не си играе на зарове",

то остава квантовата механика, приета от водещите физици с лека ръка на основание, че е особено удобна за описване на настоящото статукво във физиката. А в тази квантова механика царица е нейно величество Вероятността и като следствие нейната любима дъщеря - Случайността. Но ако Бог е сътворил своето Творение на сляпо, то защо е необходимо да му приписваме божествени качества? От друга страна, ако неговото Творение е изначално промислено в детайли, то каква може да е целта на съществуването му? И каква роля играе живата материя в този загадъчен пъзел? Вгледаме ли се в заобикалящата ни вселена, ние веднага забелязваме едно атрибутно нейно свойство. Всяка нейна част се движи. Наличието на ускорение придава на това движение свойството АБСОЛЮТНОСТ!!! Ако стоя на гарата в моя влак и в един миг съседният потегли, как да разбера той ли се движи реално или е моят влак? Всеки от вас е получавал това странно усещане, че не е наясно точно кой от двата влака се движи. За щастие има прост критерий, за да определите дали вашият влак е потеглил от перона. В този случай неминуемо ще усетите силата на инерция, която ще отмести тялото ви от неговото равновесно положение и енигмата ще бъде разконспирирана. Още в училищата ни учиха, че покоят, за разлика от движението, е винаги относителен. Тоест абсолютен покой няма и не може да има. По тази причина няма да намерите покой нито в този свят, нито в кой да е друг от световете. Така стигаме до следния колосален въпрос:

Какво постига Бог чрез това абсолютно въртене? 

В макроскопски план се въртят планети, слънца, звездни системи, галактики, метагалактики, а може би и цели вселени. Въртят се и т.нар. пулсари /известни и като неутронни звезди/. Въртят се квазари и какво ли не още. В микроскопски план се въртят молекули, атоми, протони, електрони, бозони и какво ли не още. Физиката ги класифицира въз основа на техните спинове. И в цялото това непрестанно и бясно въртене се ражда нещо, нещо се произвежда. Нещо което е от първостепенна важност за обезпечаване съществуването на Творението. Сякаш всички части на вселената са нейни механични зъбчати колела, зацепени едно в друго, а тя самата е като огромен стенен часовник, реанимиращ се чрез това въртене. Твърде вероятно е, че това въртене произвежда Времето, а значи и Пространството, защото все по-ясна стана в очите на физиците тяхната неотделимост, наричана често Пространство-Време или Време-Пространство. Но ако вселената произвежда чрез това въртене на своите компоненти Време, то излиза, че така тя удължава живота си, или още по-прецизно казано - продължава живота, при това неограничено!!! В частност Бог постига вечността като алеф нула от Времето. Излиза, че Бог също се грижи за своето безсмъртие, осигурявайки го с помощта на въртенето. Къде е тук живата материя и съществува ли тя? И изобщо какво следва да наричаме живот? Навремето ни цитираха мисълта на Енгелс, че животът е форма на съществуване на белтъка. Но после се установи, че животът съществува на нива по-ниски от белтъчните съединения. На ниво ДНК и РНК. Най-общо казано той - животът, е носител на своеобразен и загадъчен код. Самата дума код ни навежда на мисълта, че животът е кодиран от Някого! И ако приемем, че мъртвата материя следва да свързваме с отрицателното, а живата с положителното, то от една знаменита теорема на Болцано в анализа следва, че някъде материята достига кота нула. Аз си приписвам авторството над тази материя, която нарекох Ка-материя. Т.е. материя, която не е нито жива, нито мъртва. Тя пребивава в нещо като нирвана /или летаргичен сън, както при заровените под земята йоги/ и може да избира между това да умре или да възкръсне за живот! Наименованието Ка-материя избрах не случайно, а двояко, защото от една страна свързвам тази материя с древноегипетското Ка, а от друга, ако буквата Ж е носител на живота, то тази буква се получава чрез слепването на гърбовете на две букви К, т.е., както вече бе споменато  Ка-материята е наполовина жива и наполовина мъртва. Интересното е че направих това свое откритие чрез поетично вдъхновение и го записах за пръв път, въплъщавайки го в стихотворението си "Ка-материя":

http://missana.blog.bg/poezia/2020/03/06/ka-materiia.1699390

Ка-материя

Междинност си
междинност ще останеш.
Вятърът напомня празнота.
Тъгата - липсата на спирка.
Летиш през черния тунел
на мислите
към гарата на тъмната материя.
Лъчите светлина
са съхнещи листа
в есента на небитието.
Междинността
напомня необятното.
Неназовимото те вика,
но нямаш име да го чуеш.
Незримото ти се явява
чисто голо -
най-красивата жена.
Но нямаш пръстите
да я докоснеш.
Водата на сътворението
(в Битие: 1:2)
мие нозете ти и те кръщава.
Но нямаш кожата да я усетиш.
Не си нито жив и нито мъртъв
си -
междинност - Ка-материя
от теорема на Болцано.
Не можеш да умреш.
Не можеш да възкръснеш. -
Кръст - на кръст
саморазпънал се.
Съд си за живота
без да консумираш.
Нетленност в тяло си
и тяло на нетленноста.
Междинност си
междинност ще останеш.

 

 




Гласувай:
3
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Хареса ми гледната ти точка, Младене.
11.03 18:23
Аз мисля, че Бог иска реално добро, за да се издигаме по- нагоре в космичната йерархия. Много добре обосновава значимостта на доброто Мулдашев в своите книги.
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Роси!
11.03 19:14
rosiela написа:
Аз мисля, че Бог иска реално добро, за да се издигаме по- нагоре в космичната йерархия. Много добре обосновава значимостта на доброто Мулдашев в своите книги.


Съгласен съм с теб. И винаги трябва да имаме предвид, че доброто божие е нещо различно от човешкото добро.
цитирай
3. morskipesni - Какви глупости, а?
11.03 19:20
Ровичкаш ли ровичкаш с гагата, ама освен воняща кал, току виж и жълъд се мерне..
цитирай
4. missana - Глупчо, жалкият ти мозък не е подготвен за тази материя.
11.03 19:49
morskipesni написа:
Какви глупости, а? Ровичкаш ли ровичкаш с гагата, ама освен воняща кал, току виж и жълъд се мерне..


Остани си с ембрионалното развитие. Повече не ти и трябва. Природата и това можеше да не ти отпусне.
цитирай
5. missana - Благодаря за този интересен коментар. Много истини се съдържат в него.
11.03 22:29
kossef написа:
missana, готин си... в разсъжденията си за Необозримия, Непостижим за обяснение Велик Всемир. И споделените ти тук поетични емоции. Ако все пак ми позволиш и критичен коментар, бих потърсил друг, подобаващ на Великия Всемир в състояние Ка - (материя), алегоричен символ - не най красивата жена. Ето един случаен аргумент: За жена, единомислеща като теб, а вече има доста умни жени, сравнение с Великия Всемир в състояние Ка - (материя) като най красивата жена, за доста издигнати Жени би било декулминационно по отношение на поетичен патос или литературен екстаз. Има и философско противоречие. Не е грозно, набиващо се в очи. Почти незабелижимо. "...и може да избира между това да умре или да възкръсне за живот!" Докато в стиховете ти е "Не можеш да възкръснеш". Т. е. няма избор за възкресение. И все пак, хубаво е. …А някои съвременни физици наричат това "междинно" състояние на Всемира в нитобитие-нитонебитие Информационно поле. За ново Осъществяване на Всемира с нов вариант парадигма от безграничния брой на Осъществяванията Му. От което произлиза и понятието за Вечност. На Незнайния, Необясним, Всемогъщ и Непостижим Осъществител. За Него вечна Предвечност, за нас одухотворените с Духа му с вдъхната от Него Душа - само физическа смърт за физическото ни тяло - пръст от пръстта - в пръстта. А душата, като информационен файл /за личностт/ "залепва" върху десктопа на Компютъра, който никой и нищо не може да унищожи. До Преценката има ли смисъл от нея в новото Осъществяване или тррр... в кошчето на вечното Небитие... Удоволствие бе за мен.


И за мен бе удоволствие да го прочета. Ако трябва честно да споделя личното си виждане за душата, не мисля че тя е безсмъртна. Тя също има своето време на съществуване. Аристотел е считал душата за материална, но състояща се от по-фини атоми. Ако е прав, то няма как нещо материално, колкото и фино да е то, да е безсмъртно. Може би душата е един от многото модули, носител на които приживе е тялото.
цитирай
6. missana - Демокрит, още преди Аристотел, също е мислел по този начин. Проблемът не е в това.
12.03 00:19
kossef написа:
Аристотел е считал душата за материална... Великият мислител Аристотел, да, но е ... материалист. Което не е "лошо". В кавички лошо, защото фундаментът във философските умозрения "добро - зло", "да - не" в "единството и борбата на противоположностите" категоризира противостоенето на сила, творчески логос /например - да бъде.../ или на Нещо в битие, не в зло, лошо а в творческа необходимост за образуване на форма. Да "вкара" във форма "избълваните" /от Твореца/ стихии - вода, въздух, огън, земя...Така зло - добро, да - не пред понятия е емоционален елементаризъм за егоистично удовлетворение на лакомото, грешно човешко его. На грехопадналите библейски Адам и Ева. придобили, поради неподчинение и..., знание за добро и зло. Т. е. станали грешници с противоречив, колеблив разум с безграничен брой съмнения... Та не е лошо твърдението /предположението/ на Аристотел за душата като материална, филиграмно изкусна съставна в/на човешкото тяло. За мен по близо, като вяра, разбира се, е схващането за нематериалността й, като субстанция, лична, вдъхната свише в смъртното тяло за усъвършенстване и за "възкръсване" по свише преценена заслуга в "Бъдещия век" след "Пришествието" за съд на живи и мъртви. Като вяра. Търсене на доказателства в "тази посока" или отрицанието й е … Щях да кажа та...ак работа. Ама - пропуснах буквичката Ш , нали!...


Дори душата да е материална, то духът /шен/ вече не е материален. Той е план и код с материална проекция. Виждал съм това с очите си. Духът е особена матрица, чиято "отливка" се съхранява на непристъпно място. Той е нещо като златното покритие на нещата - еталон за мултиплициране на формите. Или ако си послужим с думите на Хераклит: "Огънят се отнася къмто нещата, така както златото къмто стоките."
цитирай
7. missana - Благодаря ти за това тълкуване на нещата. Високо интелигентно и поучително!
13.03 20:41
kossef написа:
Хубаво е и това...Но за мен /вярвам в това/ нематериалната - лична - вечна Душа се води, напътства от Дух /посока/, който би могъл да е матрица за осъществяване на конкретност. Да речем - поведение на личността - човек - като отговор при сбор от "принуждаващи" за действие обстоятелства. Духовете, посоките, по които "напътстваната" Душа би могла да реагира на принудата на обстоятелствата са безграничен брой. А, в зависимост каква е заслугата на Душата пред Нравствеността, тя може да избере с относителната си свобода ограничен брой посоки, Духове - матрици, съхранявани в папката на Безграничното Информационно Поле. Та, ако Душицата е с нисък нравствен статус, ще избере Дух - матрица за поведение, което ще я придвижи леко/силно напред, или върне за доусъвършенстване по Пътя на стремежа към съвършенство, предизвикан еднократно, с раждането на личността, от вдъхнатото й свише богоподобие. Който стремеж за единение/отдалечаване с/от Божия Абсолют може единствено да осмисли съществуването й. На личността, богоподобният Човек, с относителна свобода - да избира от предложения от сътворения свят. Не с абсолютна - да е творец на света, да е жизнодавец. "...И за да не посегнат и към дървото на живота..." Дядо Господ ги прогонва от Рая. Непослушните Адам и Ева, дяволски изкушени като Бог да познават добро и зло... Хубави са библейските разкази, при опити да се тълкуват, не - прочитат... Отново ми бе приятно. Жив и здрав да си.


Прочитайки глава 12 на "Държавата" на Платон /Митът за Ер/, останах силно изненадан от питагорейската трактовка за душите /защото Платон безогледно е плагиатствал от питагорейците, в частност от Филолай/. Според нея душите хвърлят жребий предопределящ следващото им прераждане. Нерядко душата на човек се въплътява в животинско или дори в птиче тяло. Ако в това има някаква истина, то въпросът за усъвършенстване на душата попада под основателно съмнение.
Пожелавам ти весел уикенд!
цитирай
8. missana - Поздравявам те! Благословен бъди и ти, че мислиш именно по този начин!
16.03 19:32
kossef написа:
Уточнение... за усъвършенстването на душата. Истината за прераждането на душите /по жребий или друг поетичен, но не безсмислен начин/ не е и не може да бъде "ясна" никому. Дядо Господ като ни прогонил от Рая(!?) го направил и поради това - да не посегнем и към дървото на живота. И все пак прогонения непослушник Хомосапиенс дори не е спирал да "посяга" към това дърво. И различни са "откритията' в тази посока. Не са малко тези, които са ме одухотворявали към промяна, съзерцание, умозрителен екстаз от постигнатите домогвания... и лични дори разочарования от самия себе си... Нали това да мислим, търсейки се чрез другите и чрез самите себе си - ни прави живи. Не само свидетели /чрез ограничените си сетива/ на Видимото. Ето една позната ти идея за /неограниченото/ сетиво Вярата... Която..." ни дава жива представа за това, за което се надяваме". "Невидимото за очите е видимо за сърцето"... Надявам се, приятелю. И ми е по-леко да живея, колкото и субективна, нелепа дори, да изглежда за други, надеждата ми, че няма да бъде изтрита в Небитие като безсмислен, ненужен файл, влюбената ми в Живота и оживена с вяра и клета и въздигната МОЯ душа... Да те благослови Господ.


Напълно се присъединявам към вярата ти, защото тя е и моя вяра. Има един изначален смисъл и промисъл, кодиран у всеки един от нас и той не може да бъде заличен, без да бъде заличено Творението като битие и като инобитие.
цитирай
9. lexparsy -    Много интересни са твоите раз...
16.03 22:55
   Много интересни са твоите разсъждения, и правдиви от научна гледна точка, особено теорията ти за Ка-Материята. Според мене е голямо предизвикателство да преплиташ  теософията  със съвременната наука! Защото знаеш моето мнение, че емпиричният прагматизъм на натрапената ни наука много често се базира на закони произтичащи и изведени от енигматични канони...
   Много обширна тематика засягаш която е предизвикателство за дълги дебати които Точно в този блог не бих водил! Но накратко...
   Знаем че движението се поражда когато МА ("морето" от градивна, но не активна материя) се опложда от творческата еманация КА. В такъв случай твоето Гениално понятие КА- оплодена, но скрита, фиктивно пасивна, но градивна..., теософски много ми прилича на понятието Богинята-Майка. Българите и особено "славяните" са я почитали!
   Но тук е въпросът!?  Защо всички останали религии или порочния оскверняват или завоалирано я Забраняват, както и доста изопаченото християнство?
   Олелеййй, спирам брат,  че пак няма да се отърва от обиди и нарочени на името ми постинги... ;))
   Поздравления Младен и почитания на търсещия ти дух!
Лекс

   Добре де, понеже се отклоних от въпроса ти в заглавието, пак по-простичко се опитвам да си обясня, защо Бог се нуждае и от творението, и от нас.
    В постинга ми "Решение на проблема" се опитах да намекна, че Бог твори не чрез закони, а чрез Принципи и натрупаните опитности на Творението (да ги наречем тривиално Акаша). По този начин е спорно дали Бог усъвършенства себе си но нас със сигурност. И затова времето тече повтаряемо кръгово, но и праволинейно в градивната пространствена материя. Нещо като спирала.
    И... уффф, спирам с дразнещото си въображение... Ясно е че Нещата седят доста по енигматично в скритите херметични принципи... но дали пък нарочно Светът не ни се проявява толкова сложно, защото те са всъщност прости за разбиране... Направо скандално! ;-)))))
цитирай
10. missana - Много дълбоки въпроси поставяш, Лекс! Благодаря ти!
17.03 14:41
Бих преформулирал въпроса ти. Защо на Единосущния Бог му е необходимо множественото представяне на Творението? Какво постига той чрез това Омножествяване на Единицата - Негово себе? Предполагам, че ние - божите пръски, в единични случаи /вследствие на резонанс/ можем да се извисим по-високо от профила на Божията вълна. И точно от тези изключителни случаи Бог се възползва за корекция на Творението си!
цитирай
11. lexparsy - Перфектно и даже поетично "преформулиране" Младен!
17.03 15:20
Много ми хареса това заключение и най-вече че идентифицира Бог с Единица, а нас множество от такива чрез които взаимно се усъвършенстваме! А това доближава до споделената ми вече теория за координатната система на възприятията ни. Единицата Азъ, както и започва азбуката ни!
Поздрави и хубав не карантинен но характерен ден да имаш! :-)
Лекс
цитирай
12. missana - Благодаря ти, Лекс!
17.03 22:50
lexparsy написа:
Перфектно и даже поетично "преформулиране" Младен! Много ми хареса това заключение и най-вече че идентифицира Бог с Единица, а нас множество от такива чрез които взаимно се усъвършенстваме! А това доближава до споделената ми вече теория за координатната система на възприятията ни. Единицата Азъ, както и започва азбуката ни!
Поздрави и хубав не карантинен но характерен ден да имаш! :-)
Лекс


Синхронни сме в разбиранията си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1677487
Постинги: 1336
Коментари: 9081
Гласове: 1983
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930