Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02 14:27 - Нощта
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 144 Коментари: 4 Гласове:
1



Светът е краткия ти спомен за предишното -
несвързаните, но отчетливи лица.
Светът е меч, под който пада всеки
и скритият в душата вечен страх...
Какво от туй, че бягащият пламък
на лампите нахлува във кръвта. -

Нощта издига черно здание
населено от вик
и пустота.




Гласувай:
3
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Младене,
25.02 16:56
асоциациите за света, нощна и безпомощността на уличните лампи са невероятни, но също така недостижими за ума на минусовите хора.
цитирай
2. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
25.02 22:43
rosiela написа:
Младене, асоциациите за света, нощна и безпомощността на уличните лампи са невероятни, но също така недостижими за ума на минусовите хора.


А минусовите хора ние си ги знаем кои са!

Да ти е светло и хубаво на душата!
цитирай
3. lexparsy - Колко точно потвърждаваш и моята ...
26.02 01:22
Колко точно потвърждаваш и моята теза от предишния постинг
    Светът е краткия ти спомен за предишното -
    несвързаните, но отчетливи лица.
    ...
но защо с тази морбидна поанта?  Приемам че това е твоят стил, и даже размислящо ми опонира...
    Ще ти разкажа един мой спомен. Как се научих да не се страхувам от тъмното и нощта.
    Като дете ме плашеха с торбаланци и караконджули за да си изям попарата ;(( Не препоръчвам този маниер на родителите). Но благодарение на това като пораснах, започнах да се взирам в тъмното... И се научих да чувствам какво присъства в него. По същата логика и практика и с другите страхове...
   Та, Защо трябва да си изменява ме страхове и спомени от които после да се лекуваме? А и толкова много, че даже и да можем не смогвсме!
    Надявам се правилно ме разбра приятелю!
Лекс

П. Уупс... нацелих червената ръчичка без да искам ... Нищо де, хем да разбера какво е това чувство, защото не го практикувам. А ти си привикнал към такива комплименти...:-)))
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Лекс!
26.02 11:04
lexparsy написа:
Колко точно потвърждаваш и моята теза от предишния постинг
    Светът е краткия ти спомен за предишното -
    несвързаните, но отчетливи лица.
    ...
но защо с тази морбидна поанта?  Приемам че това е твоят стил, и даже размислящо ми опонира...
    Ще ти разкажа един мой спомен. Как се научих да не се страхувам от тъмното и нощта.
    Като дете ме плашеха с торбаланци и караконджули за да си изям попарата ;(( Не препоръчвам този маниер на родителите). Но благодарение на това като пораснах, започнах да се взирам в тъмното... И се научих да чувствам какво присъства в него. По същата логика и практика и с другите страхове...
   Та, Защо трябва да си изменява ме страхове и спомени от които после да се лекуваме? А и толкова много, че даже и да можем не смогвсме!
    Надявам се правилно ме разбра приятелю!
Лекс

П. Уупс... нацелих червената ръчичка без да искам ... Нищо де, хем да разбера какво е това чувство, защото не го практикувам. А ти си привикнал към такива комплименти...:-)))


Финалът на този кратък текст е нещо като "memento mori". Просто ни напомня, че има неизбежни неща, които сме много малки, за да предодвратим. А иначе, относно споделеното от теб за тъмнината, и аз в детско-юношеските си години изпитвах едно много неприятно чувство на заплаха от тъмното. Трябваха ми години, за да осъзная, че тъмнината е наш спасител, а светлината наш осквернител. Окончателно разбрах, че съм прав, когато доказаха съществуването на тъмната материя.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1631013
Постинги: 1289
Коментари: 8832
Гласове: 1912
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930