Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02 09:57 - Зад безкрайността
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 140 Коментари: 8 Гласове:
-9



Защо от срещата с красивото
остава чувството за смърт...?
Остава като ударите на камбана
в безкрайна и здрачена степ...
и тези черни ивици в стените -
крадящи погледа мишени,
когато искаш да разстрелваш
своите илюзии.
... Милиарди светове отгоре ме следят.
През дупките в пространството ме вее
тяхната прокоба...
Загинали преди да се родят
(една възможност е изместила останалите,
оставила е празни техните гнезда)
и писъкът им носи се
като сигнал за гибел.
... Искам да кръжа над мъртвото,
докато оживее.
Докато разумът превърне в път страха
и стигне неговия край.

... Ще идват и си тръгват часовете -
от мъката ми подредени върволици.
Зад тях в стените е заровено Прозрението,
увито от тапетите на мислите.
Не чакам този ден да продължава.
И следващия.
И след него.
И до края.
На мълчаливия площад ръка без пръсти
от многолюдието си пустеещият град подава.
Посоките се свършиха. В браздите
не са засети семена и няма жито.
... През тези прорези не виждам нищо
(повръща ми се от живот) -
изрових с погледа очите на отсрещния
и той отмина.
Друг живот - от другата страна на равенството.
... Дълбаят звукове отсрещните стени.
Една спирала ме понася:
Градът.
Безбройните коли.
Шумът затиснал ме с ечащата си маса...
И всичко във една и съща точка.
Може и мигът да продължи,
когато се удари в монотонност.
Гримаса от съдби
оплетени като въжета.
... Не спирам.
... Зад безкрайността,
където и прозрението не достига...
от мислите изтичат първи капки.
Дъждът ще превали
до следващото "после".
Когато от въпросите останат
само локви...




Гласувай:
3
12



1. lexparsy - Затова се уча да пише поезия Младен...
09.02 21:35
Но не знам дали ще мога като тебе да изразявам визии на чувства...
За себе си прочетох поантата на стиха в първите две строфи.
Защо от срещата с красивото
остава чувството за смърт...?
Понякога и на мен красивото навява тъжна носталгия като за свят от който съм изгонен изкупително...
А Представяш ли си ги брат тези, които са изгонени смъртно!?  На истински красивото се престорват на уСмахнати  и тичат към тяхната си фалшиМаскирана си имитация... :()
Това бяха моите мисли, а като цяло стихът ти е грабващ спомен от Зад Безкрайността !
Лекс
цитирай
2. rosiela - О-о-о-о, приятелю, та отвъд е раят! Зад безкрайността е истинската мощ на красотата, както правилно ни питаш ти с водолейската си мисъл. А тя е извисена нагоре,
09.02 22:34
Защо от срещата с красивото
остава чувството за смърт...?
Остава като ударите на камбана
в безкрайна и здрачена степ...
цитирай
3. rosiela - Тук шумът на минусовите хора
09.02 22:35
наистина може да те затисне с ечащата си маса!
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Лекс!
10.02 01:46
lexparsy написа:
Затова се уча да пише поезия Младен... Но не знам дали ще мога като тебе да изразявам визии на чувства...
За себе си прочетох поантата на стиха в първите две строфи.
Защо от срещата с красивото
остава чувството за смърт...?
Понякога и на мен красивото навява тъжна носталгия като за свят от който съм изгонен изкупително...
А Представяш ли си ги брат тези, които са изгонени смъртно!?  На истински красивото се престорват на уСмахнати  и тичат към тяхната си фалшиМаскирана си имитация... :()
Това бяха моите мисли, а като цяло стихът ти е грабващ спомен от Зад Безкрайността !
Лекс


Накара ме да си представя гледката описана от теб:

"А Представяш ли си ги брат тези, които са изгонени смъртно!? На истински красивото се престорват на уСмахнати и тичат към тяхната си фалшиМаскирана си имитация... :()"

Не бих искал да съм на мястото на "тези"!
цитирай
5. missana - Благодаря ти, Роси!
10.02 01:48
rosiela написа:
О-о-о-о, приятелю, та отвъд е раят! Зад безкрайността е истинската мощ на красотата, както правилно ни питаш ти с водолейската си мисъл. А тя е извисена нагоре,

Защо от срещата с красивото
остава чувството за смърт...?
Остава като ударите на камбана
в безкрайна и здрачена степ...


Да, раят ни очаква зад безкрайността. Много красиво и неочаквано.
цитирай
6. missana - Права си, Роси!
10.02 01:50
rosiela написа:
Тук шумът на минусовите хора наистина може да те затисне с ечащата си маса!


Минусовите хора, обаче, с тези минуси наказват самите себе си. Фактически доказват само собственото си безсилие.
цитирай
7. lexparsy - Това доказва още една форма на поезията...:))
10.02 07:06
missana написа:

... ...
Накара ме да си представя гледката описана от теб:

"А Представяш ли си ги брат тези, които са изгонени смъртно!? На истински красивото се престорват на уСмахнати и тичат към тяхната си фалшиМаскирана си имитация... :()"

Не бих искал да съм на мястото на "тези"!

Това доказва че хуморът е още една форма на поезията Младен, щом може да предава визии на въображението...:)
Пожелавам ти да го пробваш през една усмихната нова седмица!
Лекс
цитирай
8. missana - Благодаря ти, Приятелю!
10.02 10:20
lexparsy написа:
Това доказва още една форма на поезията...:))
missana написа:

... ...
Накара ме да си представя гледката описана от теб:

"А Представяш ли си ги брат тези, които са изгонени смъртно!? На истински красивото се престорват на уСмахнати и тичат към тяхната си фалшиМаскирана си имитация... :()"

Не бих искал да съм на мястото на "тези"!

Това доказва че хуморът е още една форма на поезията Младен, щом може да предава визии на въображението...:)
Пожелавам ти да го пробваш през една усмихната нова седмица!
Лекс


И аз ти пожелавам много хубава и успешна седмица!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1598268
Постинги: 1240
Коментари: 8483
Гласове: 1821
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829