Постинг
04.02.2020 10:43 -
В един без пет (на Йо)
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 768 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 04.02.2020 10:46
Прочетен: 768 Коментари: 8 Гласове:
-4
Последна промяна: 04.02.2020 10:46
В един без пет преди години,
в сумрака сляп на моя път,
дари ме ти с любов ефирна
на ангелско сияние от антиплът.
И в паметта безмилостно отеква
на спомена несекващата красота,
в едно-единствено безкрайно ехо
по гърбиците на вълните до смъртта.
В един без пет преди години
докосна свято моята ръка.
Потръпна тя и щастие изригна
към черната космическа река.
Живея в сянката на тази давност,
сред шепота на миговете несломим.
Монах насред пустинята-реалност
в живота восъчен от струйка дим.
В един без пет преди години,
в сумрака сляп на моя път,
дари ме ти с любов ефирна,
отречена от всяка земна плът.
в сумрака сляп на моя път,
дари ме ти с любов ефирна
на ангелско сияние от антиплът.
И в паметта безмилостно отеква
на спомена несекващата красота,
в едно-единствено безкрайно ехо
по гърбиците на вълните до смъртта.
В един без пет преди години
докосна свято моята ръка.
Потръпна тя и щастие изригна
към черната космическа река.
Живея в сянката на тази давност,
сред шепота на миговете несломим.
Монах насред пустинята-реалност
в живота восъчен от струйка дим.
В един без пет преди години,
в сумрака сляп на моя път,
дари ме ти с любов ефирна,
отречена от всяка земна плът.
В един без пет преди години,
в сумрака сляп на моя път,
дари ме ти с любов ефирна,
отречена от всяка земна плът.
И в паметта безмилостно отеква
на спомена несекващата красота,
в едно-единствено безкрайно ехо
по гърбиците на вълните до смъртта.
rosiela написа:
Нямам думи от възхита!
В един без пет преди години,
в сумрака сляп на моя път,
дари ме ти с любов ефирна,
отречена от всяка земна плът.
В един без пет преди години,
в сумрака сляп на моя път,
дари ме ти с любов ефирна,
отречена от всяка земна плът.
Много ме трогна.
rosiela написа:
Космос си!
И в паметта безмилостно отеква
на спомена несекващата красота,
в едно-единствено безкрайно ехо
по гърбиците на вълните до смъртта.
И в паметта безмилостно отеква
на спомена несекващата красота,
в едно-единствено безкрайно ехо
по гърбиците на вълните до смъртта.
Даже го чувам като хубава песен. Трябва ти някой приятел с китара ако ти сам не го изпееш...
Хей, ако правиш албум, трябва да разграничиш този стих от онези траш ъндърграунд... :))) Шегувам се бе...
Поздравявам те за тази поезия приятелю!
Лекс
цитирайХей, ако правиш албум, трябва да разграничиш този стих от онези траш ъндърграунд... :))) Шегувам се бе...
Поздравявам те за тази поезия приятелю!
Лекс
lexparsy написа:
Впечатляващ и паметен стих! Даже го чувам като хубава песен. Трябва ти някой приятел с китара ако ти сам не го изпееш...
Хей, ако правиш албум, трябва да разграничиш този стих от онези траш ъндърграунд... :))) Шегувам се бе...
Поздравявам те за тази поезия приятелю!
Лекс
Хей, ако правиш албум, трябва да разграничиш този стих от онези траш ъндърграунд... :))) Шегувам се бе...
Поздравявам те за тази поезия приятелю!
Лекс
Никога не съм възразявал срещу това да се сътвори песен по даден стих. Напротив - приветствам всяко подобно случване. За жалост не свиря на музикален инструмент, поради което ми е трудно да превъплътя в песен стихотворението си.
Лека вечер и ти желая нови творчески находки!
Страхотно..., - дали тази черна космическа река не е някоя от Черните дупки, като „гравитационен колапс“, при което гравитацията нараства дотолкова, че скоростта, необходима за преодоляването се изравнява със скоростта на светлината. Космическо сравнение - е това изригване..., в един без пет...
цитирайvedrina написа:
Страхотно..., - дали тази черна космическа река не е някоя от Черните дупки, като „гравитационен колапс“, при което гравитацията нараства дотолкова, че скоростта, необходима за преодоляването се изравнява със скоростта на светлината. Космическо сравнение - е това изригване..., в един без пет...
Дълбоко ме трогнахте с този коментар. Искам да Ви пожелая много успешна седмица и да Ви поздравя с малко музика /най-горе/: