Притворени - очите са пердета.
Броя зад тях до сто и наобратно.
Совалка не излита...даже гълъб,
сред айсберг тишина...
Светът е Лотов стълб
на някаква пометнала девица.
Дуел между лица, въртяни в кръг
от вихъра на сляпата случайност.
И черната забрадка - сляпа баба
от детските игри
в хербарий сух на паметта.
Две шеметни къдрици още пазя
от първата любов...
момиченце от детската площадка,
сега с оголени венци от старостта,
достойно за фелацио
под звука на камбана
в предверието на смъртта.
...И кървава е слюнката
на напикания във поликлиниката старец...
Здравей, Живот! Загърбих те в безумно огледало,
покрито с пристъпа на скрилия кокичетата сняг.
Със скъсани калеври те настъпвам
и спомням си как Гогол във ковчег,
прегризва пръстчета от ужас,
разбирайки, че страшно преебан
от дявола е бил погребан жив...