Ще нарисувам…
Автор: Величка Николова – Литатру

В безкрайната вселена
единствено луната
ни гледа – заслепена
от любовта ни свята.
Не ни гълчи, не плаче.
Оставя ни на мира
и плувайки във здрача –
от самота замира…
А може би се лъжа,
а може би Луната
изобщо не е тъжна.
Другар И е Съдбата.
К`ви глупости говорят
перата ми – „кокетки”?!
В кафез ще ги затворя
и ще рисувам с четки:
луната и децата,
а даже и съдбата…
Луна ще нарисувам,
плуваща в морето,
до нея - как палува
съдбата от небето!

(От книгата "C`est la Vie" )
( Творбата е преведена на няколко чужди езика.
Предстои издаване на следваща двуезична книга.)

Литатру
България, София

Много пластично, много мелодично! Поздравления за новата книга! Успех, мила Литатру!

=======================================
Благодарности :)
Успехи и на теб!