Постинг
17.11.2019 09:21 -
Панта рей
Смълчана пролет. Тиха е реката.
Живее в спомена за бивши дъждове.
Вървиш по нейното корито. Жаби крякат.
На завет се оттеглят ветрове.
Какво не ти достига, за да станеш
в съгласие със земния си път...? -
Неземното за миг да ти пристане.
Да те осинови небе Отвъд!
Живее в спомена за бивши дъждове.
Вървиш по нейното корито. Жаби крякат.
На завет се оттеглят ветрове.
Какво не ти достига, за да станеш
в съгласие със земния си път...? -
Неземното за миг да ти пристане.
Да те осинови небе Отвъд!
поздравления. Силно е.
цитирайНякакви песимизми са те завладяли, но добре си ги вързал в стихото.Поздрав и весел ден.
цитирайЖИВЕЕ В СПОМЕНА ЗА БИВШИ ДЪЖДОВЕ.
СПОМЕНА - ЕД. ЧИСЛО.
ДЪЖДОВЕ - МН.ЧИСЛО.
Нещо нередно?
цитирайСПОМЕНА - ЕД. ЧИСЛО.
ДЪЖДОВЕ - МН.ЧИСЛО.
Нещо нередно?
rosiela написа:
Младене, поздравления. Силно е.
Хубава и благословена неделя от мен!
mihala написа:
Здравей, Някакви песимизми са те завладяли, но добре си ги вързал в стихото.Поздрав и весел ден.
При мен песимизмите са обичайно състояние. Поздрав за теб /най-горе/:
ok3223 написа:
...да да ЖИВЕЕ В СПОМЕНА ЗА БИВШИ ДЪЖДОВЕ.
СПОМЕНА - ЕД. ЧИСЛО.
ДЪЖДОВЕ - МН.ЧИСЛО.
Нещо нередно?
СПОМЕНА - ЕД. ЧИСЛО.
ДЪЖДОВЕ - МН.ЧИСЛО.
Нещо нередно?
Реката живее в спомена за бивши дъждове. Мисля, че е пределно ясно. Когато нещо настъпи, в него виждаме, като в спомен, ретроспекцията на много предишности. Толкова е просто. Не си коси главицата. Смисълът е винаги по-умен от твоите умувания. Остави го само да те води и ще стигнеш там, където трябва.
