между клоните,

свлича се надолу из листата, 

цапа ги по свое усмотрение

в нюанс, по който сам си пада. 

Тъпче се в тревата

и я кара да хрупти пресипнало,

меко прилепва по земята 

и предава от златистата си плътност. 

Пръска се своеволно из ореха, 

поощрително брули асмите, 

разменя цвета на кестена, 

напразно заострил бодли да се пази. 

Липите се оглеждат в недоумение, 

изненадани от кехлибарения си статус. 

Очаквайки подходящо извинение, 

задрямват без излишни вълнения. 

Не е време за цъфтеж и нетърпение, 

постепенно настъпва кехлибарено

спокойствие,

напълно подготвено

за смразяващо-кръвни обновления,

обезцветяващи фона със сковаващи акценти.