Вече не съм изгрев за теб.Залез съм. Разрушение.
Разпръсна се, излетя, изгни симпатията.
Сега си играеш с кукли от отегчение,
а от очите ти капе тъжна апатия.

Вече не съм радост за теб.Болка съм.Наказание.
Откъсваш и хвърляш в реката спомените.
С досда поглеждаш моето разкаяние,
изсъхнали са листата, цъфтят само корените.

Вече не съм огън за теб. Пепел съм. Изтезание.
Ако ме няма, навярно пак ще разцъфнеш.
Е, добре, умъртвявам сега желанието,
любовта ми дано някога се разпръсне...

Вече ме няма, никога не ме е имало.
Сънувхме нещо,  какво ли, дори не го помним.
Онези вселени са само минало,
потънали в мрах слепи каменоломни....