Аз нямам никакви светини -
презирам всички земни имена.
Човешки ли са - нека гинат,
дори да носят жалка светлина.

Едно огромно земно стадо
очаква своя нов водач.
Овце с клеймо: "Десесперадо",
отвеждани към трайния палач.

Единствено студената вселена,
с космически - безизразни очи,
ме кара да усещам най-неземното,
струящо от далечните лъчи.

Презирам всяка топлина еснафска -
на охлювчето подчерупковия рай...
Огромните вълни, стереографски,
издигат в култ понятието "край".

Да тътнат пясъците ужасено
под милиарди тонове вода.
Челата им над страховити бездни
ще заличават земната следа...

Издигайте ме все нагоре и нагоре,
вълни на моето отвъдно аз!
Далеч от восъчнообречените хора,
към безконечния реликтов глас.