Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09 08:37 - Самотен като есен ламинирана с листа...
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 134 Коментари: 4 Гласове:
-4

Последна промяна: 22.09 09:26


ще падам - дъжд от ситните отвори на душата.
В пустинята на истините ще попивам -

обезводнено, непокорно късче вятър.
... И хищни залези и изгреви ще ме изпиват...



Гласувай:
4
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Ще идваш с мисия,
17.09 08:45
ще идваш.
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Роси!
17.09 09:12
rosiela написа:
Ще идваш с мисия, ще идваш.

цитирай
3. lexparsy - Много логично-поетическа метаморфоза Младен...
17.09 21:14
Ами защо след като си бил „дъжд от фините отвори на душата.“, значи с Нея си споделял Изпила те... Защо тогава се оплакваш „...хищни залези и изгреви ще ме изпиват...“
:-)))

А на мене ми пречи „разума“ да поетирам, понякога помага... Уча се :-)))
Лекс
цитирай
4. missana - Благодаря за хубавия коментар, Лекс!
18.09 00:35
lexparsy написа:
Много логично-поетическа метаморфоза Младен...Ами защо след като си бил „дъжд от фините отвори на душата.“, значи с Нея си споделял Изпила те... Защо тогава се оплакваш „...хищни залези и изгреви ще ме изпиват...“
:-)))

А на мене ми пречи „разума“ да поетирам, понякога помага... Уча се :-)))
Лекс


Ами защото и за душата съществува нещо като гравитация. Вероятно това е отговорът.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1442002
Постинги: 1132
Коментари: 7723
Гласове: 1649
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031