Постинг
17.09.2019 08:37 -
Самотен като есен ламинирана с листа...
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 744 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2019 09:26
Прочетен: 744 Коментари: 4 Гласове:
-4
Последна промяна: 22.09.2019 09:26
ще падам - дъжд от ситните отвори на душата.
В пустинята на истините ще попивам -
обезводнено, непокорно късче вятър.
... И хищни залези и изгреви ще ме изпиват...
В пустинята на истините ще попивам -
обезводнено, непокорно късче вятър.
... И хищни залези и изгреви ще ме изпиват...
ще идваш.
цитирайrosiela написа:
Ще идваш с мисия, ще идваш.
Ами защо след като си бил „дъжд от фините отвори на душата.“, значи с Нея си споделял Изпила те... Защо тогава се оплакваш „...хищни залези и изгреви ще ме изпиват...“
:-)))
А на мене ми пречи „разума“ да поетирам, понякога помага... Уча се :-)))
Лекс
цитирай:-)))
А на мене ми пречи „разума“ да поетирам, понякога помага... Уча се :-)))
Лекс
lexparsy написа:
Много логично-поетическа метаморфоза Младен...Ами защо след като си бил „дъжд от фините отвори на душата.“, значи с Нея си споделял Изпила те... Защо тогава се оплакваш „...хищни залези и изгреви ще ме изпиват...“
:-)))
А на мене ми пречи „разума“ да поетирам, понякога помага... Уча се :-)))
Лекс
:-)))
А на мене ми пречи „разума“ да поетирам, понякога помага... Уча се :-)))
Лекс
Ами защото и за душата съществува нещо като гравитация. Вероятно това е отговорът.