Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09 09:11 - Фатално
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 148 Коментари: 4 Гласове:
-3



В един фатален ден на ноември

баща ми умря.

Бяхме само тримата -

аз, той и Смъртта.

Килнат на стола (удобен)

и прежълтял,

гледаше той в Отвъдното,

аз пък бях с черен шал.

И Смъртта стоеше втренчена,

с нов редингот,

в неподшитото време

траурно

(на автопилот).

Бяхме тримата - заговорници,

всеки в невзрачен нюанс.

Панихидено в себе си молих се

за един реверанс.

Но Смъртта ми отказа безмълвно

и внезапно разбрах,

че сме три перпендикуляра

в точката

на последния страх.




Гласувай:
3
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Мир на душата му, Младене.
12.09 14:01
И при мен от септември нататък есенните месеци, та чак до януари, са месеци на близки покойници.
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Роси! Бог да прости нашите ближни покойници!
12.09 15:25
rosiela написа:
Мир на душата му, Младене. И при мен от септември нататък есенните месеци, та чак до януари, са месеци на близки покойници.

цитирай
3. lexparsy - Ще споделя непоискано Младен!
13.09 10:32
размислящо и без да се правя на умен или мъдър, защото наскоро и една приятелка ми сподели тази неприключила тъгобна ангажираност към мъртвите.
Само мислейки на глас ще припомня че се прави помен след 40 дни (както за посрещане след раждане) когато Душата вече е приключила с „равносметката си“ Тук и е свободна...
Тези които не са могли, освен техните им грехове, ги задържа и Нашата тегобна ангажираност...
Просто пак се прави Помен, от всички, които да Простят и забравя и ВСЕКИ ДА Е ПАК СВОБОДЕН...
Не знам дали помогнах с размислите си...!
Лекс
цитирай
4. missana - Благодаря ти за ценното споделяне, Приятелю!
13.09 23:15
lexparsy написа:
Ще споделя непоискано Младен! размислящо и без да се правя на умен или мъдър, защото наскоро и една приятелка ми сподели тази неприключила тъгобна ангажираност към мъртвите.
Само мислейки на глас ще припомня че се прави помен след 40 дни (както за посрещане след раждане) когато Душата вече е приключила с „равносметката си“ Тук и е свободна...
Тези които не са могли, освен техните им грехове, ги задържа и Нашата тегобна ангажираност...
Просто пак се прави Помен, от всички, които да Простят и забравя и ВСЕКИ ДА Е ПАК СВОБОДЕН...
Не знам дали помогнах с размислите си...!
Лекс


За мен е чест, че коментира скромния ми стих. Пожелавам ти весел уикенд!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1441198
Постинги: 1131
Коментари: 7718
Гласове: 1645
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031