Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2019 09:11 - Фатално
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 208 Коментари: 4 Гласове:
-3



В един фатален ден на ноември

баща ми умря.

Бяхме само тримата -

аз, той и Смъртта.

Килнат на стола (удобен)

и прежълтял,

гледаше той в Отвъдното,

аз пък бях с черен шал.

И Смъртта стоеше втренчена,

с нов редингот,

в неподшитото време

траурно

(на автопилот).

Бяхме тримата - заговорници,

всеки в невзрачен нюанс.

Панихидено в себе си молих се

за един реверанс.

Но Смъртта ми отказа безмълвно

и внезапно разбрах,

че сме три перпендикуляра

в точката

на последния страх.




Гласувай:
3
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Мир на душата му, Младене.
12.09.2019 14:01
И при мен от септември нататък есенните месеци, та чак до януари, са месеци на близки покойници.
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Роси! Бог да прости нашите ближни покойници!
12.09.2019 15:25
rosiela написа:
Мир на душата му, Младене. И при мен от септември нататък есенните месеци, та чак до януари, са месеци на близки покойници.

цитирай
3. lexparsy - Ще споделя непоискано Младен!
13.09.2019 10:32
размислящо и без да се правя на умен или мъдър, защото наскоро и една приятелка ми сподели тази неприключила тъгобна ангажираност към мъртвите.
Само мислейки на глас ще припомня че се прави помен след 40 дни (както за посрещане след раждане) когато Душата вече е приключила с „равносметката си“ Тук и е свободна...
Тези които не са могли, освен техните им грехове, ги задържа и Нашата тегобна ангажираност...
Просто пак се прави Помен, от всички, които да Простят и забравя и ВСЕКИ ДА Е ПАК СВОБОДЕН...
Не знам дали помогнах с размислите си...!
Лекс
цитирай
4. missana - Благодаря ти за ценното споделяне, Приятелю!
13.09.2019 23:15
lexparsy написа:
Ще споделя непоискано Младен! размислящо и без да се правя на умен или мъдър, защото наскоро и една приятелка ми сподели тази неприключила тъгобна ангажираност към мъртвите.
Само мислейки на глас ще припомня че се прави помен след 40 дни (както за посрещане след раждане) когато Душата вече е приключила с „равносметката си“ Тук и е свободна...
Тези които не са могли, освен техните им грехове, ги задържа и Нашата тегобна ангажираност...
Просто пак се прави Помен, от всички, които да Простят и забравя и ВСЕКИ ДА Е ПАК СВОБОДЕН...
Не знам дали помогнах с размислите си...!
Лекс


За мен е чест, че коментира скромния ми стих. Пожелавам ти весел уикенд!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1600451
Постинги: 1242
Коментари: 8496
Гласове: 1823
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829