Лула тютюнец в памет на баща ми.
Гроб номер три. Последния парцел.
Повехналите мамини циклами
на кръст прелях с резливия отел.
Отесах със теслата туфа троскот.
Изтръгнах прежълтелия шибой.
И – седнал до коляното на Господ,
баща ми каза: – Как си, сине мой? –
през хиляди небесни километри
слетя връз мене благият му глас,
и в мене оживяха дните светли,
в които с тати бях щастлив и аз,
добре съм, тате, слънцето залязва,
ела си тази вечер у дома? –
че къщата без теб е някак празна,
и мама си приказва сам-сама,
отелът тази есен беше златен! –
но винцето без теб не ми спори.

И, моля те, пази ми място, тате! –
в последния парцел – гроб № 3.

9 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 19, 20 ч.