Посвещава се на гениалния поет и мой скъп приятел:
Валери Станков
Днес светлините се сплитат в решетки.
Ято решетки на ярко разблудния ден еднотел.
Вътре в очите надникват зъберно-хищни през клетка.
И за разстрел ме извеждат - сам сред огромно поле.
Днес само сенки се движат проскърцващо.
Дълги и тънки - сякаш тъмнеещ конец.
Точки две те се готвят понтонно да свържат -
раждане в смърт да превърнат с невинно тире.
Днес даже котката в двора е толкова странна.
Гледа ме упорно-тихо, безлично и с чужди очи.
А под огромната жега навън аз премръзвам по пладне
и сомнамбулно се движа безшумно в съня си ленив.
Днес най-внезапно часовникът стенен изхърка.
Рязко изхърка, а махалото спря своя ход.
Махът последен увисна, докоснал челото ми, мъркащо
и ме прекръсти в една тишина и во веки веков.
Днес птица зловеща прелитна и кацна връз клона
на любимото някога в детството мое дърво.
Нотен лист от позната, обична до болка симфония
се изтръгна и падна въззнак върху тъмния под.
Чу
Чу
Така са гениите - винаги критични, дори и към посветените им стихове. Та казваш: "тъпо". Ами на мен дотолкова ми се простират възможностите. Поисках да зарадвам толкова скъпия си и специален Приятел, но за жалост се провалих. Извини ме, Чу! Да, май наистина е трябвало да ти поискам разрешение. Но импровизирах, разчитайки на една приятна изненада. Трудно е да се направи дори и добро на този свят.
Лека вечер ти желая!
Всеки духовен човек изживява този разстрел. Не е лесно да си жив. А както казваше една моя позната, на преклонна възраст /бог да я прости/:
"Не е лесно да си стар, да си сам и да си жив!"
Луната може да ОСВЕТИ някого по-добре и от поп! Стига да той да го поиска!
но за теб казва предостатъчно, умнико!!!