Постинг
04.08.2019 10:25 -
Под сив конвой
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 496 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 04.08.2019 10:27
Прочетен: 496 Коментари: 5 Гласове:
1
Последна промяна: 04.08.2019 10:27
Небето празно. Няма светлини.
Матирана надеждата остава...
Сънуваш майка си, баща си, но встрани.
Гробовете им тънат сред забрава.
Погуби всичко, от което се роди.
И спомен нямаш вече за приятели.
Живееш - скитник в някакво преди,
под сив конвой на мигове-предатели.
Светът отдръпна се прокажено от теб.
Чуждее той и бавно отминава -
като далечно шествие - съвсем нелеп,
горчиво ехо от несбъднат блян за слава.
Но може би така е най-добре -
когато всичко ти изглежда безпощадно.
Душата най-накрая ще презре
накуп събраното със неизтекла давност...
Матирана надеждата остава...
Сънуваш майка си, баща си, но встрани.
Гробовете им тънат сред забрава.
Погуби всичко, от което се роди.
И спомен нямаш вече за приятели.
Живееш - скитник в някакво преди,
под сив конвой на мигове-предатели.
Светът отдръпна се прокажено от теб.
Чуждее той и бавно отминава -
като далечно шествие - съвсем нелеп,
горчиво ехо от несбъднат блян за слава.
Но може би така е най-добре -
когато всичко ти изглежда безпощадно.
Душата най-накрая ще презре
накуп събраното със неизтекла давност...
1.
анонимен -
Днес казах ли ти колко си божеств...
04.08.2019 10:35
04.08.2019 10:35
Днес казах ли ти колко си божествен?
цитирайВалюша, това не е моят блог, объркала си се.
Чу
цитирайЧу
Очаквах те по-раничко. Дано не си имала проблем, че ще боледувам цяла седмица!
цитирайподсказва ми, че лирическият герой има реален прототип.
цитирайrosiela написа:
Много хубаво стихотворение, подсказва ми, че лирическият герой има реален прототип.
Да имаш творчески вдъхновена нова седмица!
