Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08 13:13 - Кроулистът (26)
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове:
-1



Внезапно Диди осъзна, че пътешествието й е завършило и тя е достигнала вече Сириус C-D. Двойната светлинна спирала се бе разплела, а синкавите лъчи се бяха изправили и трансформирали в синкави наметала. Видя своя земен образ и този на Алфонсо, наметнати от тези сини наметала. Всъщност тя беше придобила способността да се вижда в произволно избран образ и да приема такъв. Разбираше, че всички форми са своеобразни холограми. Те не бяха истински, а се използваха за навигация от МОГЪЩИТЕ. Спомни си как Алфонсо й разказа на плажа на Шкорпиловци, че той е  Първожрец на Сириус. Това беше равносилно на фараон в египетското царство. Сега тя беше неговата избраница и той й се усмихваше по неповторим начин. Хвана я за ръката и я поведе. Вървяха през някакъв тунел от същества-сенки, които се отдръпваха назад при преминаването им. После минаха през друг тунел, състоящ се от очите на други същества - съществата с всевиждащите очи - очи, като окото на бог Хор. Усещаше някакво чувство на огромна закрила и не изпитваше дори и частица от страх. Тази закрила идваше от синьото наметало на Алфонсо. Някаква сакралност вееше отвсякъде. Особената синя светлина беше идентична с тази от Пещерата на брахман, а Алфонсо чисто телепатично комуникираше със съзнанието й и я приобщаваше към тази съвършено нова за нея действителност. Действителност, която й харесваше много повече от земната. Ето защо в това съзнание не възникваше никакво усещане за носталгия към Земята. За нищо на света не желаеше да се завърне там обратно. Сега земният живот й изглеждаше равносилен на затвор. Най-накрая достигнаха до кратерите на черно-пурпурните вулкани.  Преброи ги - бяха точно девет. От тези кратери се издигаха, като тънка пара, виолетови мъгли-воали. Кратерите бяха наредени в шпалир и те преминаваха покрай тях. Мъглите по странен начин пълзящолъчваха. Сякаш зрението ги пресичаше с безброй равнини, в които те искряха като лъчи-пъстърви пред погледа на зрящия ги. Диди надникваше в самите кратери. Те всички имаха идентична и съвършено овална форма на странна и магична елипса, каквато тя никога не беше виждала. Но най-силно я изуми усещането, че вътре в тези кратери лежаха цели океани със син цвят, съвпадащ с този от Пещерата на брахман.

 

 

 

/следва/




Гласувай:
1
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1381498
Постинги: 1045
Коментари: 7210
Гласове: 1542
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031