Прочетен: 1249 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2019 15:31
Древногръцкият философ Зенон - виден представител на школата на Елеатите, е известен най-вече със своите апории за движението - парадокси, които на пръв поглед опровергават реалността на движението. Изградени на строго логическа основа, не се вижда как те могат да бъдат оборени и това е всявало смут в душите на мислещите философи и учени, от най-дълбока древност до наши дни. Достатъчно е да припомня, че Диоген Лаерций, в труда си "Животът на философите", привежда реакцията на своя знаменит предшественик и съименник - Диоген Кучето /известен още като Диоген Киник/, който, за да опровергае твърдението на Зенон, че бързоногият Ахил не може да догони дори една костенурка, започнал да ходи бързо напред-назад, давайки нагледно и практическо потвърждение, че Ахил не би имал затрудненията, описани от Зенон. Ленин анализира друга известна апория на Зенон, съгласно която "летящата стрела се намира в покой", защото е в покой във всеки един момент от полета си, а сума от състояния на покой не може да образува /според Зенон/ движение, така както сбор от нули не може да даде число различно от нула. Ленин отбелязва, че при подобен подход Зенон всъщност убива изначално движението и затова не е за учудване, че после не може да го възкреси логически. През 1922г. френският философ и учен Александър Койре възражда интереса към апориите на Зенон чрез обширна своя студия по този въпрос. Очевидно този блестящ мислител е осъзнал колко са важни тезите на Зенон. В наши дни ГУГЪЛ е буквално претъпкан с информация, касаеща апориите на Зенон. Сега е модерно да се търси опровержение на Зеноновите парадокси с помощта на квантовата механика. Но според мен, във всички подобни опити се пропуска най-същественото. А то е, че апориите са принципиално неопровержими. В своята знаменита "Дихотомия" /една от апориите/ Зенон онагледява парадоксалността на ситуацията, служейки си отново с пример, експлоатиращ стрела. Главното се заключава в това, че за да бъде изминато едно цяло разстояние от стрелата, първо трябва да бъде измината неговата половина. А за да бъде измината тя е необходимо да бъде измината нейната половина и т.н. до безкрай. Винаги ще има една неизмината половина от някакво разстояние, което е част от изходното, а тогава и то самото не може да бъде изминато. В същия ключ е и парадоксът за бързоногия Ахил и костенурката. Костенурката е в пъти по-бавна от Ахил, но бидейки зад нея, в ролята на догонващ, той трябва да преодолее изначалното разстояние между тях. Ала докато Ахил се движи, костенурката също се движи. Когато той достигне първоначалното място, на което тя се е намирала, костенурката ще се е преместила на ново място и отново ще ги дели разстояние. Ситуацията се повтаря. Макар и по-късо, новото разстояние е реално съществуващо и проблемът за преодоляването му остава!
Разсъждавайки години наред над цитираните парадокси, най-накрая внезапно осъзнах "где зарыта собака" /къде е заровено кучето/. В резултат възникна съвършено нова гледна точка по темата, която до настоящия ден не съм срещал в литературата.
В аксиоматиката на целите положителни числа е извесна една аксиома, често пъти наричана аксиомата /или принципа на/ Архимед. Тя гласи, че не съществува най-голямо цяло положително число. С други думи, ако към дадено цяло положително число прибавите числото 1, вие пак получавате цяло положително число /фактически следващото/, но то няма да е най-голямото такова. Затова можете да продължите да прибавяте единици до безкрай, получавайки все по-големи и по-големи цели положителни числа. Забележете, че ако примерно сте си избрали числото 10, а после си намислите произволно цяло положително число, да речем един милиард, то вие чрез добавяне на необходимия брой единици към 10, рано или късно, ще получите число по-голямо от един милиард. Това е все едно да имате една отсечка с ляв край А и десен В и върху нея последователно, отляво надясно, да нанасяте отсечка с избрана от вас дължина, която наричате единична. Ясно е, че след достатъчен брой нанасяния вие ще напуснете първоначалната отсечка и ще попаднете вдясно от десния й край. Ако аксиомата на Архимед бъде обявена за валидна в нашия физичен свят, то тогава цитираните парадокси на Зенон губят смисъл и бързоногият Ахил с лекота би надбягал костенурката. Но как да заключим дали нашата физична реалност е пример на модел, в който се изпълнява аксиомата на Архимед. Освен някои наблюдения, които засега потвърждават подобна хипотеза, ние не разполагаме с други убедителни доводи. При това честотата на тези наблюдения и потвържденията на нашата хипотеза чрез тях, не могат да ни служат като сигурен гарант, че в определен момент няма да се появи унищожителен контрапример. Защото какво пречи да разгледаме аксиоматика, в която съществува най-голямо цяло положително число - наречено ЧУДОВИЩЕТО? И какво пречи да съществуват физични реализации на светове населени с ЧУДОВИЩА? В математиката отдавна са известни т.нар. неархимедови полета. Това са структури от числа, в които аксиомата на Архимед е невалидна. Пораждат се не от класически разстояния, а от специални обекти, наричани ултраразстояния. В такива множества всички триъгълници са равнобедрени, а всяка точка на произволен кръг служи за негов център, сякаш в потвърждение на мисълта на Николай Кузански, че: "Бог е кръг, центърът на който е навсякъде, а окръжността - никъде"! Събирайки единици в едно ултраметрично множество, ще има случаи, в които вие никога няма да достигнете определени специални числа. С други думи, Бързоногият Ахил никога не ще достигне до костенурката, дори тя да стои неподвижно!!! Парадоксът на Зенон ще тържествува в тези ултраметрични пространства. А дали нашият физичен свят не притежава и ултраметрични компоненти? Въпроси, на които засега нямаме отговор!
Логиката, изобщо казано, не си служи с аксиомите на математиката и затова по логически път може както да бъдат "опровергани", така и да бъдат "доказани" парадоксите на Зенон. Истината, както видяхме, е дуалистична и на една логика, която не е обвързана с конкретна аксиоматика, не й остава нищо друго освен да се натъкне на тази дуалност. Затова именно Зенон "доказва" своите парадокси, а други, след него, вечно ще ги "опровергават". По пътя на логиката Зенон достига до точката на логическа бифуркация - там където реката се разделя на два ръкава - ляв и десен, архимедов и неархимедов свят - еднакво възможни, както евклидовата и неевклидовата геометрия. Смея да заявя, че Зенон, по чисто логически път, чрез тези свои парадокси, пръв минава покрай идеята за ултраметричните множества. Реално, обаче, те са открити от науката хиляди години след него.
Бел. на автора. Онези любознателни читатели, които проявяват допълнителен интерес по темата, насочвам към следния линк, съдържащ много интересна информация: http://philsci-archive.pitt.edu/2346/1/zen.pdf
01.08.2019 16:35
А Баба Яга Йотова ДГД.
Това пак ми напомни за моята скандална теория, с която някой парадокси се обясняват по логично.
Споделял съм мнението че грешката е в декартовата координатна система... Мисля че тя е измислена, както и много други уж научни канони и аксиоми, с цел умишлено да ограничи възприятията и разбиранията ни!
Центърът спрямо който измерваме според мене е Единицата. Защоto за да измерим Нещо, го приемаме за единица и тогава го сравняваме относително с другите му състояния. Но понеже ни е нужно време за това, е нужно това да става на кванти.
И така ако разсъдим... понятията Безкрайност и Нула се оказват една недостижима фикция за математиката!
По този начин парадокса с Ахил и костенурката (както и останалите) просто отпада, защото не може да измерваме (съотношаваме) някакво фиктивно състояние на пространството, а само реални обекти, тоест само костенурката... Но този начин на мислене може и да обясни безброй други заблуди не само в математиката, но и в останалите науки...
Отдаван мисля да напиша и аз едно есе по въпроса, но се плаша че ще е дългичко, а дали някой ще прочете и осмее :-)))
Но специално за тебе може да го съкратя, ако се реша.
Пак благодаря за размислянето!
Лекс
01.08.2019 18:51
Аз съм Валюша.
01.08.2019 19:14
А зомбираният Айнщайн доказал (частно) Лоренцовите преобразования, но с прагматично „допустимо“ (осъзната) грешка, само и само да отрече Етера.
А на изплезеният му език ми се иска от далече да му хвърля кукичка риболовна на изплезения му на Социума език...и в гроба ще се обърне...
Миличкият Нютон примерно, ще се обърне в гроба ако прочете какво бил написал за Силата и „равното и противодействие“ на някакви си „спокойни“ тела... :-) Няма време да доказвам очевидната йезуитска изопаченост...А останалите му гностични писания са прибрани на сигурно място... а много други изгорени, или в катакомбите на Ватикана...
Пиша само „Скандални“ намеци за размисъл....
Сетих се един „китайски“ (приемам фиктивно понятието :-) трактат (в миниатюра)
„Едно поражда Две, Две поражда Три, а Три Мириадите в ПодНебесната...“
В този трактат се крие адски много философия и „наука“... Аз само я медитирам :-)
Добре де... просто ако приемем че сме разбрали си обясняваме защо използваме десетична бройна система... 3 по 3 =9... Знаеш за „математиката“ на Вортексът
Младен. Там 3, 6 и 9 са централната „колона“ на Творението. (за които и Тесла само намеква), а Нулата се слага от Господ за новото повторение... За да можем да броим и измерваме... Скоро прочетох за един математик, който написал „формула“ (предполагам безпомощен безкраен полином дълъг 11 километра...)
ЧЕСТНО Брат... и аз бях започнал да го пиша, използвайки „математика“ :-)))
https://novotopoznanie/formata-na-vsichko-dali-tova-e-edinnata-teoria-na-vselenata/
А тези „полиноми“ се решават лесно само ако сменим „координатната система“ и познаваме Принципите... на Числата... (драйффа ми се от „нумеролози“ :-(
Сетих се още пак, как „китайците“ учат децата си на „Трите Основни Закони на Мирозданието“:
1. Всяка Същност има Две Противоположности! (Инг-Янг)
2. Еднаквите се привличат, а противоположните отблъскват.
3. Всеки Излишък се превръща в своята Противоположност!
Забележка: Превръща се на „порции“ тоест Кванти :-)
И само като Съзерцаваш Естествената Природа... и се Учиш и Разбираш...
И ако осъзнаем всичко това... ще се разсъдим, че няма такива понятия (като в учебниците, даже и на Колежите ;-) като „ЗАКОНИ“ дефиниращи Мирозданието ни... защото те са само ЧАСТЕН СЛУЧАЙ за спряло ни (от Някой) разбиране... и винаги могат да бъдат допълнени, когато Някой, или Ние си позволим.
Скандално изричам:
Няма научни Закони и Канони, има само ПРИНЦИПИ на Мирозданието!
И се сетих че докато преиначаваха Християнството в странни „доктрини“ изгориха Александрийската Библиотека и избиха милиони истински духовни хора!
Уффф, стига ми толкоз :-) Ще използвам написаното като си търся „краткост“ за споделяне... с Някой, ако някога... :-)))
Лекс
П. Да знаете, че ако коментарът е повече от 2000 символа, като го коригирате няма ограничения... Проблем е с „одобряването“ :-) И това е от една от хилядите малоумности на „Програмиста“ на бЛъга ;-)))
Лекс
П. За опита ми, от малкото, което се опитах само да споделя, очаквам MIB да ме „Светнат“... но аз съм си свикнал на всякакви си „светности“ брат :-)))
П.2. Да знаете, че ако коментарът е повече от 2000 символа, като го коригирате няма ограничения... Проблем е с „одобряването“ :-) И това е една от хилядите малоумности на „Програмиста“ на бЛъга ;-)))
Много съм трогнат.
Хубава вечер и вдъхновен творчески утрешен ден!
Това пак ми напомни за моята скандална теория, с която някой парадокси се обясняват по логично.
Споделял съм мнението че грешката е в декартовата координатна система... Мисля че тя е измислена, както и много други уж научни канони и аксиоми, с цел умишлено да ограничи възприятията и разбиранията ни!
Центърът спрямо който измерваме според мене е Единицата. Защоto за да измерим Нещо, го приемаме за единица и тогава го сравняваме относително с другите му състояния. Но понеже ни е нужно време за това, е нужно това да става на кванти.
И така ако разсъдим... понятията Безкрайност и Нула се оказват една недостижима фикция за математиката!
По този начин парадокса с Ахил и костенурката (както и останалите) просто отпада, защото не може да измерваме (съотношаваме) някакво фиктивно състояние на пространството, а само реални обекти, тоест само костенурката... Но този начин на мислене може и да обясни безброй други заблуди не само в математиката, но и в останалите науки...
Отдаван мисля да напиша и аз едно есе по въпроса, но се плаша че ще е дългичко, а дали някой ще прочете и осмее :-)))
Но специално за тебе може да го съкратя, ако се реша.
Пак благодаря за размислянето!
Лекс
Това разсъждение за пропусканата от нас роля на единицата силно ми допада. Моля те напиши едно есе по темата. заслужава си!
макар и диалектическа, си остава бинарна. Състоянията могат да бъдат повече от две /дори и безкрайно много/ и тогава отиваме към ен-арна диалектика и дори безкрайно-арна., нещо обаче трудно постижимо за ума чоловечески.
Благодаря ти и за този ценен - втори коментар!
За това ще си изчакам времето на есето споделено :-)))
02.08.2019 04:43
Тук напълно съвпадаме. А китайската философия на противоположностите ин-ян,
макар и диалектическа, си остава бинарна. Състоянията могат да бъдат повече от две /дори и безкрайно много/ и тогава отиваме към ен-арна диалектика и дори безкрайно-арна., нещо обаче трудно постижимо за ума чоловечески.
Благодаря ти и за този ценен - втори коментар!
Бинарността е Мъдра, но тривиално предоставена ни теза Младен... Защото не сме напълно на ясно за цифрата 2... Колкото теософски не сме на ясно за монотеизма на 1, нито за 3-йната същност с която Приключва „разбирането“ за „Безкрайно много“ (спрямо „китайците“ :-))), нито за 4-творното проявление на Бога в циклите на ТетраГраматон... нито за проявлението на Духа в 5... и т.н. до 9... а за вечноновото Начало на „разнообразието“ чрез Нулата Божия... сме най заблудени :-)))
А и всяка от цифрите по нататък (изопачена смешно от езотериката на нумерологията) трябва да медитираме...
Лекс
Изтрий анонимният коментар... ако ми кажеш кой е "програмиста" няма да разбере защо му е станало 'припаднало"... без да ме познава...