Постинг
06.06.2019 08:36 -
Жестоко е
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 615 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 06.06.2019 23:16
Прочетен: 615 Коментари: 6 Гласове:
6
Последна промяна: 06.06.2019 23:16
Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян
във шепата на виещия вятър -
все по-далеч от своето начало,
потрепващ в пипалата на безкрая.
Жестоко е да си самотна птица
във зимен ден увиснала бездомно,
обесена с въже от тежка мисъл
в гнездото на изсъхналите клони.
Жестоко е да си съвсем свободен -
в пространство безгранично да навлезеш,
плувец зареян сред самата вечност,
стопил се във студения й център...
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян
във шепата на виещия вятър -
все по-далеч от своето начало,
потрепващ в пипалата на безкрая.
Жестоко е да си самотна птица
във зимен ден увиснала бездомно,
обесена с въже от тежка мисъл
в гнездото на изсъхналите клони.
Жестоко е да си съвсем свободен -
в пространство безгранично да навлезеш,
плувец зареян сред самата вечност,
стопил се във студения й център...
Без почва да кълниш и смачкан пак да се изправяш.
Без тихия покой значимостта прашинкова да осъзнаеш.
От клоните изсъхнали гнездо в очакване да правиш.
В отговорността на свободата да се стопиш обречено,
но със следа, в която някой, някога ще те намери.
цитирайБез тихия покой значимостта прашинкова да осъзнаеш.
От клоните изсъхнали гнездо в очакване да правиш.
В отговорността на свободата да се стопиш обречено,
но със следа, в която някой, някога ще те намери.
Жестоко е самото ти стихотворение.
цитирай
3.
missana -
Благодаря ти за оригиналния коментар, Емелика! https://www.youtube.com/watch?v=pp9fbmZUs5A
06.06.2019 23:19
06.06.2019 23:19
emelika написа:
А колко важно е да е жестоко Без почва да кълниш и смачкан пак да се изправяш.
Без тихия покой значимостта прашинкова да осъзнаеш.
От клоните изсъхнали гнездо в очакване да правиш.
В отговорността на свободата да се стопиш обречено,
но със следа, в която някой, някога ще те намери.
Без тихия покой значимостта прашинкова да осъзнаеш.
От клоните изсъхнали гнездо в очакване да правиш.
В отговорността на свободата да се стопиш обречено,
но със следа, в която някой, някога ще те намери.
Следващите 3 дни да са прекрасни за теб! И един поздрав от мен - най-горе:
rosiela написа:
Браво, Младене. Жестоко е самото ти стихотворение.
Възможно най-хубаво прекарване на уикенда!
Жестоко е да си толкова жесток в изказа си!
Искрени аплаузи за жестокото перо!
цитирайИскрени аплаузи за жестокото перо!
hloris написа:
Жестоко е да си толкова жесток в изказа си!
Искрени аплаузи за жестокото перо!
Искрени аплаузи за жестокото перо!
Дълбоко съм трогнат. Да имаш прекрасен уикенд!