Постинг
01.06.2019 19:37 -
На горската пътека
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 817 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2019 19:39
Прочетен: 817 Коментари: 6 Гласове:
4
Последна промяна: 01.06.2019 19:39
Как неусетно си отмина пролетта.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...
Вървя по горската пътека в летен транс,
под изумрудените взори на листата.
С ливрея времето ми прави реверанс
и с наметалото на спомените ме намята.
Самотен скитник в тъй невзрачен свят,
разхождащ минало сред горските дъбрави,
загърбил мисълта да е богат,
простил се с болната илюзия за слава.
Копнеещ само за покоя на духа
под острите бодли на тишината.
Честит сред пропастите под върха,
издигнал скален паметник на самотата.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...
Вървя по горската пътека в летен транс,
под изумрудените взори на листата.
С ливрея времето ми прави реверанс
и с наметалото на спомените ме намята.
Самотен скитник в тъй невзрачен свят,
разхождащ минало сред горските дъбрави,
загърбил мисълта да е богат,
простил се с болната илюзия за слава.
Копнеещ само за покоя на духа
под острите бодли на тишината.
Честит сред пропастите под върха,
издигнал скален паметник на самотата.
Страхотна изповед...
Как неусетно си отмина /младостта/.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...
цитирайКак неусетно си отмина /младостта/.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...
2.
nimfodora -
Твоите прозрения
02.06.2019 19:42
02.06.2019 19:42
Носят мъдростта на примирението с нашата преходост... Сам е човекът от началото до края, поради своята уникалност, а твоята ме кара да се чувствам по-малко сама в откритията, които ме съветват...
цитирайvedrina написа:
Страхотна изповед...
Как неусетно си отмина /младостта/.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...
Как неусетно си отмина /младостта/.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...
Много съм трогнат! Успешна нова седмица!
nimfodora написа:
Носят мъдростта на примирението с нашата преходост... Сам е човекът от началото до края, поради своята уникалност, а твоята ме кара да се чувствам по-малко сама в откритията, които ме съветват...
Едва ли заслужавам тези ласкави слова. Както казва Юлето, аз съм един старец, който по непонятни причини все още влудява 20 годишните жени.
Прекрасно е. Поздравления.
цитирайrosiela написа:
Браво. Прекрасно е. Поздравления.