Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05 16:11 - Кроулистът (16)
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 82 Коментари: 7 Гласове:
3



      Алфонсо нямаше какво повече да каже на двете жени. Беше споделил предостатъчно информация с тях. Бе им дал главното - алгоритъма за влизане в Нефритения дворец. Ако приемеха думите му за истина, можеха някой ден да се опитат да проникнат в този дворец. В противен случай разказаното си оставаше просто една любопитна приказка за тях, която вероятно щяха да помнят още дълго време. Работното време вече изтичаше. Затова стана от стола и си взе довиждане с думите: Ще тръгвам вече. Утре трябва да ставам рано, защото мисля да ходя пеша до Шкорпиловци. А пък и вие трябва да се прибирате за вечеря. Оказахте ми гостоприемство, което ще запомня.

- Добре, няма да те задържаме повече - изрече някак плахо Мая. И ние ти благодарим за толкова интересните неща, които ни разказа. И се надяваме, че няма да откажеш да ни гостуваш пак.

Алфонсо кимна утвърдително и натисна дръжката на вратата. Но тъкмо тогава чу гласа на Диди: Утре майка заминава за Варна по работа, а аз оставам сама тук. Ще пукна от скука. Ще ме вземеш ли със себе си до Шкорпиловци?

Погледът й се впи умолително в очите на Мая и последната капитулира с думите: Аз те пускам, стига Алфонсо да няма нещо против.

- Не, нямам. Но ще тръгвам към 7 сутринта. Ти можеш ли да станеш толкова рано? Ако си в състояние, ще те чакам точно в 7 тук, пред къщичката - промълви той.

- Ще бъда на това място точно в 7 и аз - отговори Диди и очите й заблестяха щастливо. Ако искаш сега можем да те откараме до квартирата ти с джипа - предложи любезно тя. Ние ползваме служебен джип и шофьорът изпълнява всяко искане на мама.

Но Алфонсо предпочиташе да походи пеша. Затова отговори: Предпочитам да се прибера пеш. Надявам се, че няма да ми се обидите. После повторно се сбогува с двете жени и се изкачи на бегом по стръмния баир, водещ от плажа към селото. На другия ден, точно в 7 сутринта, той беше на уреченото място, а Диди го очакваше. Беше неузнаваема, сложила нов и втален бански костюм, подчертаващ изненадващия й за годините възголям бюст. В  едната си ръка държеше лек, малък и елегантен сак, в който вероятно си носеше дамските принадлежности, а на главата й беше кацналала изящна широкопола платнена шапка напръскана с червени точици. Погледът й - ведър и ласкав едновременно, подчертаваше златистите пламъчета, буквално бушуващи в него. Алфонсо остана леко стъписан от красивата млада дама, която щеше да бъде негова спътница през този ден. А денят беше наистина невероятен. На небето нямаше нито едно облаче. Водата изглеждаше лазурна и притихнала и сякаш от нея се излъчваше неописуемо щастие. Кристално чиста и прозрачна, тя позволяваше да се видят цели пасажи от рибки, а също и рачета пъплещи по морското дъно. Движеха се все на север, шляпайки боси във водата, а в морето бяха накацацали чайки и ги наблюдаваха със странно и романтично любопитство. Ала ето, че плажът на Бяла свърши и те започнаха да заобикалят чакълести крайбрежни ивици, оградени от носове. Брегът над тях се извисяваше нависоко. Той се състоеше изцяло от варовикови пластове, които често поддаваха от влагата натрупана през годините и шумно се сгромолясваха в морето. Най-сетне - след около половин час, достигнаха Бели нос. Един много красив нос, изграден от чисто бял варовик, който е необичайно фотогеничен и се състои от 3 "муцунки" вперили втренчените си погледи навътре в морето. Дясната муцунка - ориентирана на юг, рентгеново прицелваше нос Свети Атанас, плажът на Обзор, та чак до Иракли и нос Емине. А лявата проглеждаше към Северния плаж - около 3 километрова пуста девствена ивица, Черни нос /известен и с турското си наименование - Кара борун, 13 километровия плаж на Шкорпиловци /най-дългият плаж на българското черноморие/ и опираше в нос Галата. Средната муцунка просто лениво си лежеше и засичаше индифирентно преминаващите на около 3 км от бреговата ивица комети, по трасето Бургас-Варна.

 

 

 

/следва/

 




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emelika - Двама, пясък, вода, слънце...
27.05 14:03
Колко много може да се случи на 13 километра...
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Емелика! https://www.youtube.com/watch?v=2BxTwJtpGYA
27.05 17:47
emelika написа:
Двама, пясък, вода, слънце... Колко много може да се случи на 13 километра...


Не мисля, че ще се случи каквото всеки би очаквал, а точно обратното - ще се случи каквото никой не очаква. Да имаш прекрасна нова седмица! Поздрав за теб /най-горе/ и честита победа на една партия, която беше с предизвестен край!
цитирай
3. emelika - Избягвам да имам очаквания
27.05 20:37
Но че ще се случи нещо е ясно. Не е интересно да е очакваното. Ще разберем. Хубава вечер!
цитирай
4. emelika - Поздравът ти много ми допадна
27.05 20:45
От начало до край!
цитирай
5. missana - Това наистина ме зарадва!
27.05 22:17
emelika написа:
Поздравът ти много ми допадна От начало до край!

цитирай
6. rosiela - Интересна поредица,
27.05 22:32
следя я с удоволствие.
цитирай
7. missana - Благодаря ти, Роси!
28.05 12:23
rosiela написа:
Интересна поредица, следя я с удоволствие.


Някак си леко се диша, след като ГЕРБ натри носовете на комунистическите павиани с червени задници. Това още Илко Ескенази им го каза в парламента, преди да му видят сметката.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1380244
Постинги: 1044
Коментари: 7201
Гласове: 1539
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031