Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2019 19:55 - Тъмнее синевата
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 667 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 25.05.2019 19:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Зад крехкото небитие на мислите
стоя и чакам моравия залез.
Превръщам се в небивала измислица,

в която мойрата на бъдещето прави разрез...


Навярно всякое начало е обречено,

щом виждаш тривиалност във финала.

От сънищата на пророците предречено,

се ражда в мене божието тяло.


И ме извайва неусетно в статуя,

застинала в подножието на възмездие.

Ще оживея ли в това разпятие,

или ще пиша вечно в междуредие?


Един самотен хребет се издига

от бездната на всичко неживяно.

Тъмнее синевата и пристига
поезията в образа на жива рана.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Каквото и да кажа прекрасни ми поете,
25.05.2019 20:47
ще е малко за дълбочината на мисълта и преживяванията в твоето лирична магия.
цитирай
2. missana - Благодаря ти за хубавите слова, Роси!
25.05.2019 21:59
rosiela написа:
Каквото и да кажа прекрасни ми поете, ще е малко за дълбочината на мисълта и преживяванията в твоето лирична магия.



Лека вечер и нека си пожелаеч прекрасен неделен ден с позитивни изборни емоции!
цитирай
3. emelika - А може би пък синевата потъва из мъглата...
25.05.2019 23:04
Как неизбежно всеки залез отпраща битието в пластовете време. От разреза измислицата оживява. Сътвори виталност с отворени клепачи, скрили тривиалност на божието тяло неприсъща. Неслучайните разпятия са с прочит между редовете. А щом е още нещо неживяно, ще продължава хребетът да се издига.
цитирай
4. missana - Еха, как хубаво го каза, Емелика! Благодаря ти за коментара!
26.05.2019 09:41
emelika написа:
А може би пък синевата потъва из мъглата... Как неизбежно всеки залез отпраща битието в пластовете време. От разреза измислицата оживява. Сътвори виталност с отворени клепачи, скрили тривиалност на божието тяло неприсъща. Неслучайните разпятия са с прочит между редовете. А щом е още нещо неживяно, ще продължава хребетът да се издига.


На човек чак му се приисква да е разпнат. Да имаш прекрасен ден и да не забравяш за кого да не гласуваш!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5076457
Постинги: 2908
Коментари: 18817
Гласове: 3351
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930