Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05 12:16 - Кроулистът (13)
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 92 Коментари: 1 Гласове:
3



Мая поклати глава: Всичко това ми звучи като "водовъртежни абстракции" в някакъв разтеглив трактат. Ти самият бил ли си някога в Залата на бъдещето? - попита тя и изпитателно се вгледа в очите на Алфонсо. Той трепна от втренчения поглед на нейното недоверие. Все едно Мая беше Неверният Тома в женски образ и искаше да пипне раните му с поглед. В подобни реакции съзираше нещо безкрайно нечистоплътно. Изпита желание незабавно да си тръгне и да остави двете жени да се върнат към своето нормално ежедневие. Но Диди отново демонстрира необикновената си сензитивност и сякаш му се притече на помощ с думите:

- Аз ти вярвам. Зная, че си бил в Залата на бъдещето и в Пещерата на брахман - почти извика тя и погледна строго майка си. Моля те разкажи ни как го правиш. Обещаваме ти, че ще запазим тайната - тихо и с особена мекота на гласа произнесе тя, а златистите й очи нежно се огледаха в неговите.

- Добре, ще скицирам практиката - каза Алфонсо с усещане за благодарност. Неговият бас - баритон релаксира двете жени и те застинаха в очакване да го изслушат.

- Работата е там, че във всички книги по йога пише, че самадхи се постига в позата лотос, която е седяща. Но аз открих, че много по-лесно е да се отделим от земната реалност в позата на смъртта, наричана савасана. Просто лягаме по гръб в добре затъмнена стая и поставяме лявата си ръка върху сърцето, така че върхът на безименния пръст да е в точката Юй-тан и леко да я притиска с възглавничката си. Отпускаме дясната ръка до тялото. После започваме да си представяме, че сме същество без крайници. Просто сме родени без крака и ръце. Всеки интелигентен човек може да си представи това. То не се постига с насилие над съзнанието, а с ясната убеденост, че досега сме живяли в голяма заблуда, мислейки си, че имаме крайници. Тази ясна убеденост постепенно надделява над опитите на ума ни да й се противопостави и в един миг осъзнаваме, че нашите крайници вече ги няма. Докато постигнем това състояние, тези крайници изтръпват все повече и повече и накрая престават да дават каквато и да е индикация за себе си. Тогава у нас се заражда усещане за тържество на волята и чувство на гордост от постигнатото.  В този момент трябва просто да се смирим и да си дадем сметка, че правим всичко в името на една по-висша цел, ала не наша, а на едно много по-извисено същество, което ни е помолило за това. Тутакси се появява усещането за необичайна будност, каквато никога не сме изпитвали преди. Все едно нашето съществуване е било някакъв безсмислен сън, от който току-що сме се пробудили. Сега насочваме вниманието си към бъбреците. Заповядваме им да предадат цялата си енергия на сърцето. Това е безстрастна мисъл - заповед. Бъбреците и сърцето ни са върхове на мистичен триъгълник, вписан в окръжност, наричана кръга кан-ли /кръга вода-огън/. Много е важно да вземем мислено съгласието на бъбреците /съответстващи на кан/, за препращане на енергията им към сърцето /съответстващо на ли/. Те са като родители, които искат да отдадат всичко на своята рожба - сърцето. Това съгласие ще усетим като лека кан-вибрация в бъбреците. Бъбреците чуват гласа на сърцето. Те са втория и много по-мощен орган на слуха от ушите ни. Чрез тях можем да чуем дори неща от другия край на вселената, а костите ни са една антена в безкрая, която им предава всички космически трептения. Искам да ви кажа и една голяма тайна - промълви едва чуто Алфонсо и погледна съучастнически към двете жени. А тя е, че основният ни орган на зрение не са очите, а стомахът. Но повече подробности ще ни отклонят в съвсем друга посока.

 

/следва/

 




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emelika - Симпатяга е това Диди
20.05 14:39
При това със златисти очи. Фокусира ли или излъчва в златно? Навярно и двете, когато и каквото си пожелае.
Сетивност. На организмово ниво си имаме сетива за нея. На органно - също - за цялата гама сетивност. Учените може и да си я наричат викарна функция - при екстраординарни условия един сетивен орган да изпълнява функцията и на друг. Нещо като кодирана и препредадена памет. На хистологично ниво, всяка тъкан, независимо от кой орган е също може да реагира дактилно, слухово,светлинно... Навлизаме в микроскопския свят. Целуларно - същата история. И колкото по навътре да се пъхаме в микросвета, все повече разбираме, как той по уникален начин притежава все по-качествени и неуловими характеристики, които една по една, разкриват загадките си. А съществото Хомо ще продължава да преоткрива своята неповторимост. Затова не бива да е учудващо, нито категоризирано за свръх естествено стомахът да вижда. Всяка клетка познава механизма на цялото в подробности, не само магистралите, но и тайните колатерали и може да включи, по дадена адекватна заповед, команда на сестрите си да се тръгне по тях.
цитирай
2. missana - Сърдечно ти благодаря за този чудесен коментар, Емелика!
20.05 15:36
emelika написа:
Симпатяга е това Диди При това със златисти очи. Фокусира ли или излъчва в златно? Навярно и двете, когато и каквото си пожелае.
Сетивност. На организмово ниво си имаме сетива за нея. На органно - също - за цялата гама сетивност. Учените може и да си я наричат викарна функция - при екстраординарни условия един сетивен орган да изпълнява функцията и на друг. Нещо като кодирана и препредадена памет. На хистологично ниво, всяка тъкан, независимо от кой орган е също може да реагира дактилно, слухово,светлинно... Навлизаме в микроскопския свят. Целуларно - същата история. И колкото по навътре да се пъхаме в микросвета, все повече разбираме, как той по уникален начин притежава все по-качествени и неуловими характеристики, които една по една, разкриват загадките си. А съществото Хомо ще продължава да преоткрива своята неповторимост. Затова не бива да е учудващо, нито категоризирано за свръх естествено стомахът да вижда. Всяка клетка познава механизма на цялото в подробности, не само магистралите, но и тайните колатерали и може да включи, по дадена адекватна заповед, команда на сестрите си да се тръгне по тях.


И да, стотици пъти си права, че вследствие на холографския принцип заложен в изграждането на биологичната тъкан, дори на клетъчно ниво има дублиращи функции. В този смисъл си права, че и сетивността може да бъде осъществявана на произволно ниско ниво и от произволен представител на тялото. Но тук Алфонсо говори за нещо по-различно. За нещо, което по-скоро имитира на по-дълбоко ниво учението У-син. В това учение е добре известно, че органите се обособяват на двойки по пораждане и по унищожение. Подобна двойственост има и на сетивно ниво. И стомахът съответства на очите, при това именно той е надарен с по-висша перцепторна функция, съответно закърняла в хода на човешката деволюция и деградила до рудиментарно ниво. Да имаш прекрасна нова седмица - на боншанса и вдъхновението!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1380184
Постинги: 1044
Коментари: 7201
Гласове: 1539
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031