... зачеркнах вече миналия ден, каквото е било – да си отива! – 
което се е случило със мен, било е миг в съдбата ми щастлива, 
изпих докрай граала с радостта – и оживях след горките отрови,
застанал на граничната черта, не вярвам Бог ей тъй, да ме зарови,
на небесата, виснали връз мен,
благодаря за всякоя минута, 

бях просто благородният елен до Красотата – сребърна кошута, 
ще ви се връщам! – с пролетния бриз, из сноповете есенни мелтеми,
със Паганини в някой луд каприз, със Фреди в откачените „Бохеми”,
дано се изразя като лирик? – все пак, ще бъде някак по-човечно – 
прекрасни сте! – със вас бях само миг, 
но този миг бе обичлива вечност.

4 април 2019 г. 
гр. Варна, 12, 25 ч.