Постинг
27.03.2019 11:10 -
Закъсняло прозрение
На красотата можеш ли да заприличаш...?
Оставя тя една горчивина
и песента на славеево птиче
в неясната виделина.
Оставя нечие сърце ранено -
от болката неспирно да трепти.
И неподготвено за новото си време,
сред празнотата безнадеждно да тупти...
Оставя тя една горчивина
и песента на славеево птиче
в неясната виделина.
Оставя нечие сърце ранено -
от болката неспирно да трепти.
И неподготвено за новото си време,
сред празнотата безнадеждно да тупти...
Сред тях прозира красотата. И ти си там - в славеева песен и трепета сърдечен
с редуваща синкопност и синхронност на времето, което иде.
цитирайс редуваща синкопност и синхронност на времето, което иде.
при поставените от теб поетични условия.
Оригинален си, Младене.
цитирайОригинален си, Младене.
Красотата ранява. Но аз мисля, че в повечето случаи ранява за добро. Поздравявам те за философския стих!
цитирайче отделихте от ценното си време, за да коментирате скромното ми стихче!
Желая ви много здраве и вдъхновение!
цитирайЖелая ви много здраве и вдъхновение!
missana написа:
На красотата можеш ли да заприличаш...?
ти, Лекс!
цитирайНа красотата можеш ли да заприличаш...!!!
цитирай
8.
missana -
Отново сте хванали поантата, Марина! https://www.youtube.com/watch?v=Ah6OHcUTIco
28.03.2019 18:23
28.03.2019 18:23
vedrina написа:
На красотата можеш ли да заприличаш...!!!
Поздравявам Ви с друга песен на Марилион /най-горе/: