Затворник съм в огънато пространство.
Прелитат закъснели зли светулки.
Там, в светлините им, абцисно гасна.  

Протягат длани пак мечти лениви
и нотите им зимен вятър разпилява.
Единствено глупците са щастливи.

Сега ще ти споделя защо, и от някъде накъдето.
Все се чудя там как някак дефинират разно Поезия, че да я шишенкват на рафта.
Като някой напише какво мисли поетично, му предлагат „Раздел“, че да си го класифискализират. :-)
А аз мисля че стиха ти е „Миниатюра“.. ами нали такава дефиниция има смислово в поезията.
Защото и миниатюрно вниква директно и през прозирката, и на глупците, затворници на сложните си мисли дългосрични :-)
А аз понеже се уча, по сложно го измислих, и омразни вече за поетите рими :-))))

Абцес в ума е слънце чуждо,
а дланите протегнати изтляват.
Затворници копнеещи ненужно
сме за вятър, ноти не изпяващ.

Единствено сме си глупци щастливи,
плащайки акциза си от Време.
Ако в нас светулките са живи,
с тях в ескиз рисуваме, без бреме.

Ей, че е гот да четеш и отговаряш на асоциации Приятелю, даже и глупаво :-)

Много ми хареса и ме зарадва твоята поетична интерпретация.

многопластов смисъл и обичайната за момента при тебе тъга.

За жалост не всеки ден сме способни да пишем шедьоври, но това не трябва да ни спира да пишем, за да не пропуснем шедьовъра. Да имаш един прекрасен вторник, ти пожелавам!