Постинг
14.01.2019 11:06 -
Орисани
Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието...
Името ти восъчно се свива
в пламъци на делнични недели.
Яхваме безличните си пътища -
бивше обещание за светло утре
и преплетени съдбите ни изпъкват -
сини вени пред фатално спукване.
По следите ни пълзи бръшлянът,
стъпките последни заличава.
Скрива бавно трепетните тайни
и пристига вечната забрава.
Сякаш вчера с топлите си пръсти
сплитахме отчаяно решетки...
погледите ни през тях се скръстваха
по-щастливи в златните си клетки.
... Ала днес през облаци прозира
сянката на времето надвиснало.
Като хълм затулва с тяло изгрева
и завинаги един без друг орисва ни...
Не друго, а защото мозъчетата ви бордюрени се свиват.
цитирайОтгоре виждам едно чучелодобна душица, дето шава и при мен, за да докаже, че недостижимото е недостижимо. И че бездарията щъкат и пукат. Ако искаш, отвори на този да видиш какви ги е натворил, ще паднеш.
цитирай
3.
анонимен -
Пак влязох в твоята визия Младен
14.01.2019 20:44
14.01.2019 20:44
и смело се потопих в нея. Но само защото съм си хвърлил котва да се върна.
Голяма емоция. Благодаря ти.
Но за разлика от morskipesni ще ти кажа от първо лице, единствено и множествено число. Жертвите и оплакващите се ни визират само в трето…
Стара практика за лечение и само-такава се нарича Наричане. Това е нещо като молитва за сбъдване. Силните думи са чукове пробиващи портала за него.
Аз се обогатих с чукове Младен.
Ще ги използвам за друго!
Пак ти благодаря и дано ти разбереш мислите ми, защото ги споделих зимно… През Юли може да са други… И твоите :-)))
цитирайГоляма емоция. Благодаря ти.
Но за разлика от morskipesni ще ти кажа от първо лице, единствено и множествено число. Жертвите и оплакващите се ни визират само в трето…
Стара практика за лечение и само-такава се нарича Наричане. Това е нещо като молитва за сбъдване. Силните думи са чукове пробиващи портала за него.
Аз се обогатих с чукове Младен.
Ще ги използвам за друго!
Пак ти благодаря и дано ти разбереш мислите ми, защото ги споделих зимно… През Юли може да са други… И твоите :-)))
Абе кой може да напише такива анноснимни нему простотии в предишния ти коментар освен Лекс бе...
Поетичко съм!
цитирайПоетичко съм!
" Яхваме безличните си пътища -
бивше обещание за светло утре "
А тези редове се врязват в паметта! Поздравление!
цитирайбивше обещание за светло утре "
А тези редове се врязват в паметта! Поздравление!
6.
missana -
ХаХа!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
15.01.2019 02:48
15.01.2019 02:48
morskipesni написа:
За Вас и подобните Ви всичко е несигурно и сиво. Не друго, а защото мозъчетата ви бордюрени се свиват.
Май Вашето мозъче се намира в гащите отзад и затова се разширява ритмично, особено в определени случаи и то честичко. Внимавайте само на стари години. Казват, че такива, чието мозъче е там, започвали да се изпускат!
rosiela написа:
Невероятно е. Отгоре виждам едно чучелодобна душица, дето шава и при мен, за да докаже, че недостижимото е недостижимо. И че бездарията щъкат и пукат. Ако искаш, отвори на този да видиш какви ги е натворил, ще паднеш.
Мисля, че и двамата се досещаме чии са т.нар. "Морски песни". Упътване - 7-ма крайморска пейка и евтино кожено яке с раздрънкана китара.
lexparsy написа:
Абе кой може да напише такива анноснимни нему простотии в предишния ти коментар освен Лекс бе...
Поетичко съм!
Поетичко съм!
Да имаш прекрасен вторник!
tikovpisane написа:
Дълбоко и истинско, Приятелю! " Яхваме безличните си пътища -
бивше обещание за светло утре "
А тези редове се врязват в паметта! Поздравление!
бивше обещание за светло утре "
А тези редове се врязват в паметта! Поздравление!
Дълбоко ме трогна!
Прекрасни изразни средства....!!!
"Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието..."
цитирай"Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието..."
vedrina написа:
Прекрасни изразни средства....!!!
"Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието..."
"Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието..."
Да имате радостна сряда. Поздрав за вас /най-горе/...
Много силно. И аз напоследък си мисля за такива неща, как времето минава и как много неща отнема от нас...и любими хора най-вече, които са най-ценните в живота ни.
Ала милите спомени остават...и опазвайки Душите си в търсенето на красотата и споделеността и обичта...това си заслужава на Земята.
Поздрави, Младене!
цитирайАла милите спомени остават...и опазвайки Душите си в търсенето на красотата и споделеността и обичта...това си заслужава на Земята.
Поздрави, Младене!
vesever написа:
Много силно. И аз напоследък си мисля за такива неща, как времето минава и как много неща отнема от нас...и любими хора най-вече, които са най-ценните в живота ни.
Ала милите спомени остават...и опазвайки Душите си в търсенето на красотата и споделеността и обичта...това си заслужава на Земята.
Поздрави, Младене!
Ала милите спомени остават...и опазвайки Душите си в търсенето на красотата и споделеността и обичта...това си заслужава на Земята.
Поздрави, Младене!
Спомените са едно от най-големите изобретения на Създателя. На практика те са еднопосочна машина на времето - към миналото!
Да ти е весел четвъртъкът!