Постинг
03.12.2018 11:21 -
Вечерен реквием
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 4900 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2018 11:31
Прочетен: 4900 Коментари: 7 Гласове:
-7
Последна промяна: 03.12.2018 11:31
Неизживяната любов,
пропусната от теб и мен.
По нея аз тъгувам онемял.
Посоките ожънати от птици
опустяват...
Звезди мрачнеят в метеорен прах.
Последното лекарство за живите
е черната усмивка на смъртта.
Кремирани от светлина
за кътче завет молят се очите.
Вървяла ли си сред небесна нива...?
Но в онзи - другият живот,
където клехме се за вярност.
Днес избери ми сянка да приляга
на тялото от уродливи мисли.
Една колиба за ленивия ми призрак
в неподправената сивота.
От нея винаги съм бил съставен -
от атомите на сивеещата тишина,
внезапно осъзнали се за пиршество.
Живея само в празните пространства
между тях,
оглозган като риба,
изплувала от дълбините на съмнението...
Предначертаното е моят верен час -
единственият остров на увереност...
Непроменимата съдба
поставя лапа на гръдта ми.
Сърцето тупкащо изтръгва се -
за полета към пепелта!
пропусната от теб и мен.
По нея аз тъгувам онемял.
Посоките ожънати от птици
опустяват...
Звезди мрачнеят в метеорен прах.
Последното лекарство за живите
е черната усмивка на смъртта.
Кремирани от светлина
за кътче завет молят се очите.
Вървяла ли си сред небесна нива...?
Но в онзи - другият живот,
където клехме се за вярност.
Днес избери ми сянка да приляга
на тялото от уродливи мисли.
Една колиба за ленивия ми призрак
в неподправената сивота.
От нея винаги съм бил съставен -
от атомите на сивеещата тишина,
внезапно осъзнали се за пиршество.
Живея само в празните пространства
между тях,
оглозган като риба,
изплувала от дълбините на съмнението...
Предначертаното е моят верен час -
единственият остров на увереност...
Непроменимата съдба
поставя лапа на гръдта ми.
Сърцето тупкащо изтръгва се -
за полета към пепелта!
Дано тези стихове са само реквием за неизживяната любов Младен. Нека спи като метеоритен прах, или погребана пепел, или направо атоми сивееща тишина лекарство за порочни богове на мисли да бъде.
Но аз вярвам че всичко изтлява за де се прероди, и то съвсем предначертано от съдбата на нашите мисли. А те могат да запълнят морето на любовта с изживени красоти. Сред тях и тя, преродената.
Такава и новата седмица да бъде за тебе.
цитирайНо аз вярвам че всичко изтлява за де се прероди, и то съвсем предначертано от съдбата на нашите мисли. А те могат да запълнят морето на любовта с изживени красоти. Сред тях и тя, преродената.
Такава и новата седмица да бъде за тебе.
lexparsy написа:
Дано тези стихове са само реквием за неизживяната любов Младен. Нека спи като метеоритен прах, или погребана пепел, или направо атоми сивееща тишина лекарство за порочни богове на мисли да бъде.
Но аз вярвам че всичко изтлява за де се прероди, и то съвсем предначертано от съдбата на нашите мисли. А те могат да запълнят морето на любовта с изживени красоти. Сред тях и тя, преродената.
Такава и новата седмица да бъде за тебе.
Но аз вярвам че всичко изтлява за де се прероди, и то съвсем предначертано от съдбата на нашите мисли. А те могат да запълнят морето на любовта с изживени красоти. Сред тях и тя, преродената.
Такава и новата седмица да бъде за тебе.
Декември е мистичен месец. За мен той е месецът на Нибиру - планетата господар на чувствата. Бих го охарактеризирал и като месец на истинската поезия.
месецът на Нибиру - планетата господар на чувствата
ednalady написа:
тва , сериозно.ли? месецът на Нибиру - планетата господар на чувствата
тва , сериозно.ли? месецът на Нибиру - планетата господар на чувствата
че не е желана в коментарното ми поле. Но този безличен ибрикчия проявява пълното си невъзпитание, и нахалство, и ме дарява с мимолетната радост да трия жалкото му присъствие. Ех, момченце чучелово - зимата чука на праговете. Глей си Зимната сеитба, че за друго не ставаш и беж да се оплачеш на началника си от мен.
цитирайПолета към пепелта...винаги очаквам оптимистичен финал и ето тук се сетих за Феникс, който се възражда от пепелта..
Пожелавам и на Любовта, за която пишеш, така да се възроди.
Поздрави!
цитирайПожелавам и на Любовта, за която пишеш, така да се възроди.
Поздрави!
vesever написа:
Полета към пепелта...винаги очаквам оптимистичен финал и ето тук се сетих за Феникс, който се възражда от пепелта..
Пожелавам и на Любовта, за която пишеш, така да се възроди.
Поздрави!
Пожелавам и на Любовта, за която пишеш, така да се възроди.
Поздрави!
Предложението ти за оптимистичен финал чрез феникса е интересно. Наистина животът е полет и следователно приличаме на птиците, а щом стане дума за пепел - фениксът е решениe на уравнението. Поздравявам те /най-горе/ с пожелание за магичен ден!: