Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12 11:21 - Вечерен реквием
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 3036 Коментари: 7 Гласове:
-7

Последна промяна: 03.12 11:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Неизживяната любов,
пропусната от теб и мен.

По нея аз тъгувам онемял.

Посоките ожънати от птици
опустяват...

Звезди мрачнеят в метеорен прах.

Последното лекарство за живите
е черната усмивка на смъртта.

Кремирани от светлина

за кътче завет молят се очите.

Вървяла ли си сред небесна нива...?
Но в онзи - другият живот,

където клехме се за вярност.

Днес избери ми сянка да приляга
на тялото от уродливи мисли.

Една колиба за ленивия ми призрак

в неподправената сивота.

От нея винаги съм бил съставен -
от атомите на сивеещата тишина,

внезапно осъзнали се за пиршество.

Живея само в празните пространства

между тях,
оглозган като риба,

изплувала от дълбините на съмнението...

Предначертаното е моят верен час -

единственият остров на увереност...

Непроменимата съдба

поставя лапа на гръдта ми.

Сърцето тупкащо изтръгва се -
за полета към пепелта!



Гласувай:
6
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy -   Дано тези стихове са само реквием ...
03.12 16:20
  Дано тези стихове са само реквием за неизживяната любов Младен. Нека спи като метеоритен прах, или погребана пепел, или направо атоми сивееща тишина лекарство за порочни богове на мисли да бъде.
  Но аз вярвам че всичко изтлява за де се прероди, и то съвсем предначертано от съдбата на нашите мисли. А те могат да запълнят морето на любовта с изживени красоти. Сред тях и тя, преродената.
  Такава и новата седмица да бъде за тебе.
цитирай
2. missana - Благодаря ти за тези хубави слова, Лекс!
03.12 16:37
lexparsy написа:
  Дано тези стихове са само реквием за неизживяната любов Младен. Нека спи като метеоритен прах, или погребана пепел, или направо атоми сивееща тишина лекарство за порочни богове на мисли да бъде.
  Но аз вярвам че всичко изтлява за де се прероди, и то съвсем предначертано от съдбата на нашите мисли. А те могат да запълнят морето на любовта с изживени красоти. Сред тях и тя, преродената.
  Такава и новата седмица да бъде за тебе.


Декември е мистичен месец. За мен той е месецът на Нибиру - планетата господар на чувствата. Бих го охарактеризирал и като месец на истинската поезия.
цитирай
3. ednalady - тва , сериозно.ли?
03.12 17:22


месецът на Нибиру - планетата господар на чувствата
цитирай
4. missana - "Тва" е сериозно...
03.12 18:08
ednalady написа:

тва , сериозно.ли? месецът на Нибиру - планетата господар на чувствата

цитирай
5. missana - На жалката чучелова креатура Фавн56 нееднократно оповестих,
03.12 18:12
че не е желана в коментарното ми поле. Но този безличен ибрикчия проявява пълното си невъзпитание, и нахалство, и ме дарява с мимолетната радост да трия жалкото му присъствие. Ех, момченце чучелово - зимата чука на праговете. Глей си Зимната сеитба, че за друго не ставаш и беж да се оплачеш на началника си от мен.
цитирай
6. vesever - Полета към пепелта. . . винаги оч...
04.12 00:36
Полета към пепелта...винаги очаквам оптимистичен финал и ето тук се сетих за Феникс, който се възражда от пепелта..
Пожелавам и на Любовта, за която пишеш, така да се възроди.
Поздрави!
цитирай
7. missana - Благодаря ти, Весевер! https://www.youtube.com/watch?v=HrkJrTS_bz0
04.12 09:08
vesever написа:
Полета към пепелта...винаги очаквам оптимистичен финал и ето тук се сетих за Феникс, който се възражда от пепелта..
Пожелавам и на Любовта, за която пишеш, така да се възроди.
Поздрави!


Предложението ти за оптимистичен финал чрез феникса е интересно. Наистина животът е полет и следователно приличаме на птиците, а щом стане дума за пепел - фениксът е решениe на уравнението. Поздравявам те /най-горе/ с пожелание за магичен ден!:
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1017145
Постинги: 848
Коментари: 5702
Гласове: 1312
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31